Коклюш – Уикипедия

Коклюш (от френски: coqueluche) още пертусис или магарешка кашлица е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите.

Всъщност коклюшът по народному е наричан „магарешка кашлица“ именно поради странния звук, който се издава при кашляне, който наподобява магарешки рев.^[1]

Инкубационният период на болестта е 1 – 2 седмици след заразяването, а до 40-ия ден болните са заразители. Започва с лека, постепенно засилваща се суха кашлица, придружена от отпадналост и повишена телесна температура. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер с невъзможност пациентът да си поеме въздух по време на пристъпа. Очите се зачервяват, устните и езикът посиняват. След края на кашличния пристъп болният отделя жилави светли храчки. Тежестта на заболяването се определя по честотата и продължителността на пристъпите на кашлица, като по-тежките пристъпи са придружени и от повръщане. Усложнения могат да засегнат кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.

Веднъж изкарали коклюш, пациентите изграждат имунитет към причинителите на болестта за период от 10 – 12 години. За профилактика на това заболяване се прилага комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш, изолиране на болните и други. Ваксината също не осигурява доживотен имунитет.

Чист щам от бактерията Bordetella pertussis е изолиран през 1905 година от Жул Борде и Октав Женгу, които също разработват първата ваксина срещу болестта. През 1919 година Борде получава Нобелова награда за изследванията му свързани с имунитета. Геномът на бактерията е напълно разчетен през 2002 година.

• Коклюш (Магарешка кашлица, пертусис), doctorbg.com
• Кратка българска енциклопедия, том 3, издание на БАН

Нормативен контрол BNF NLI J9U LCCN NDL NKC