Коларят на смъртта (филм, 1958) – Уикипедия
- Тази статия е за филма от 1958 година. За романа вижте Коларят на смъртта. За филма от 1958 година вижте Коларят на смъртта (филм, 1921).
„Коларят на смъртта“ | |
Körkarlen | |
Режисьори | Арне Матсон |
---|---|
Сценаристи | Руне Линдстрьом |
Базиран на | „Коларят на смъртта“ на Селма Лагерльоф |
В ролите | Едвин Адолфсон Анита Бьорк Ула Якобсон |
Музика | Даг Вирен |
Оператор | Макс Вилен |
Монтаж | Карл-Улов Скепстедт |
Филмово студио | Нордиск Тонефилм |
Жанр | филм на ужасите |
Премиера | 18 септември 1958 г. |
Времетраене | 109 минути |
Страна | Швеция |
Език | шведски |
Цветност | черно-бял |
Външни препратки | |
IMDb |
„Коларят на смъртта“ (на шведски: Körkarlen) e шведски филм на ужасите от 1958 година с участието на Ула Якобсон. Филмът е адаптация на романа „Коларят на смъртта“ на Селма Лагерльоф и е римейк на едноименния филм от 1921 година.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]- Едвин Адолфсон като Джордж
- Анита Бьорк като госпожа Холм
- Бенгт Брунскуг като Густафсон
- Георг Фант като Дейвид Холм
- Ула Якобсон като Едит
- Иса Куенсел като Мария
Номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Номинация за Златна мечка за най-добър филм от Международния кинофестивал в Берлин през 1959 година.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Awards for Phantom Carriage // IMDb. Посетен на 2015-4-12. (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Phantom Carriage (1958 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |