Колония – Уикипедия

Колония се нарича зависима в политическо и икономическо отношение на територия на земното кълбо, владение на чужда държава. Това е един от инструментите на империализма за разширяване на влиянието и териториите си. Колониите нямат независимо интернационално представителство и се управляват от малка прослойка, представители на колониализиралата територията държава.

Исторически причините за възникването на колониите са разнообразни:

• Находища на полезни изкопаеми и скъпоценни камъни
• Плодородни земи
• Човешки ресурси, евтина работна ръка, предимно роби
• Стратегическо местоположение

Много често жителите на колонията нямат никакви граждански права. Официалният език обикновено е езикът на колонизаторите и в много редки случаи местният език на коренното население.

Колониите започват постепенно да се разпадат след Втората световна война.

• Асирия първоначално е колония на Вавилон
• Картаген е финикийска колония
• Кирена е колония на гърците от Санторин (Тира)
• Неапол възниква като гръцка колония

• Индия е доминион на Британската империя до 1947 г.
• Родезия формално е колония на Британската империя до 1980 г.
• Корея е бивша колония на Япония
• Филипините са колония на САЩ до 1946 г.

През 2009 година Комитетът по деколонизацията към ООН счита, че 16 територии на Земята нямат автономно управления и трябва да се деколонизират.^[1] Някои от тях са Ангуила, Бермудски острови, Гибралтар, Гуам, Малвински острови, Американска Самоа и други. Макар че сега те се наричат зависими територии или друг съвременен термин по същността си са колонии. С най-много колонии е Англия – 10, следвана от САЩ с 3.^[2]

• Конкистадор
• Колонизация
• Колониализъм
• Неоколониализъм