Кольо Карагьозов – Уикипедия

Кольо (Никола) Василев Карагьозов е изтъкнат икономист, акционер и директор на „Иван К. Калпазанов“ ААД, щедър дарител, почетен консул на Германия в Габрово, изтъкнат общественик, потърпевш от социалистическия режим.

Допринесъл е за развитието на габровската и българската индустрия, както и за развитието на българските външнотърговски отношения.

Кольо Карагьозов е роден на 17 юли 1896 г. в град Габрово. Неговите родители са индустриалецът и политик (по-късно монах) Васил Карагьозов и Дешка Калпазанова-Карагьозова, дъщеря на фабриканта Иван Калпазанов.

Кръстен е на своя дядо Никола Карагьозов, търговец от Търново. По бащина линия е братовчед на Ангел Димитров Карагьозов (юрист в София и председател на ВКС). Племенник е на фабриканта Стефан Недев Карагьозов от Търново. По майчина линия е внук на Иван Колчев Калпазанов, племенник на д-р Петър Цончев и Добри Калпазанов, братовчед на Иван Калпазанов младши.

След като майка му Дешка Калпазанова-Карагьозова умира твърде млада през 1902 г., за малкия Кольо и негвите 3 сестри Венка, Вела и Иванка се грижи гувернантка от Германия, доведена от техния баща, която ги научава да говорят немски език.

Основно образование получава в родния си град. По настояване на своя баща Васил Карагьозов той и сестрите му изучават рисуване, свирят на пиано и цигулка. Завършва Априловската реална гимназия в Габрово през 1915 г. Отбива военна служба и заминава в Германия, където в Ерланген следва право, а в Лайпциг – във Висшето търговско училище (Handel Hochshule), и получава звание „дипломиран търговец“.

След завръщането си в Габрово през 1923 г. работи в „Индустриална банка“, клон Габрово. По-късно се прехвърля като счетоводител в ААД „Иван Колчев Калпазанов“ (фабриката на неговите дядо и баща). През идните години се изявява и се доказва като един от най-кадърните счетоводители в Габрово. Благодарение на своя ум и професионализъм достига до поста директор и член на Управителния съвет на фабриката. Управлява до национализацията. В качеството си на директор има огромни заслуги за развитието на предприятието, за усъвършенстване на производствените мощности и за увеличаване на пазарите на фабриката. Членува в Съюза на българските индустриалци. Неслучайно габровци са изпитвали голям респект към неговия ум и са го наричали „Лалугера“.

• Възпитан в християнските ценности от своя баща Васил Николов Карагьозов, който по-късно става Вениамин Схимонах на Атон в манастира „Св. вмч. „Георги Зограф“. Помага на своя баща в снабдяването на манастира с провизии (боб, ориз, леща), като урежда освобождаване на стоките от митница, поема разноските по доставката им, осъществява необходимите контакти с различните институции.

• Приятел с йеросхимонах Пахомий Зографски, Атонски и Светогорски - емблематичният библиотекар на Славянобългарски манастир "Свети вмч. "Георги Зограф", Света гора, Атон.

• Черкувал се в Троянски манастир и в Дряновски манастир.

След 9 септември 1944 г. социалистическото правителство национализира семейната фабрика и личните имоти на акционерите. Кольо Карагьозов, неговите деца, неговите сестри са принудени да освободят къщите си и да ги предадат на народната власт. Те са настанени да живеят в различни квартири. Изселвани са многократно извън пределите на Габрово. Кольо Карагьозов и семейството му са преследвани, тормозени и тиранизирани от самозвани представители на народната власт, както и от наследниците на партизани и ятаци.

В периода май 1948 до юли 1950 г. Кольо Карагьозов е изпратен от народната власт на лагер в с. Ножарево, заедно с много други габровци и хора от цялата страна, за полагане на „поправителен труд“, обявени за врагове на народа с мотивите, че:

• са наследници на стари родове и са притежатели на собственост, както и експлоататори на работниците – без да вземат предвид, че собствеността е добивана през годините с цената на много труд, усилия и умели инвестиции, че бившите фабриканти са правили дарения на различни институции в града, благодарение на които те са процъфтявали, че още от края на XIX век не само са изплащали заплати, но и са осигурявали своите работници и са формирали фондове за отпускане на пенсии на работниците, при разни поводи са им раздавали подаръци, включително и от произвежданата продукция;
• са получили своето образование в чужбина (а именно това квалитетно образование им е помогнало да станат умни и креативни, да правят успешен бизнес, да създават силна и модерна икономика в България, да осигуряват заетост на населението).

При социалистическия режим К. Карагьозов многократно сменя местожителството си и работата си. В автобиографията му четем, че е работил като счетоводител в коопреция „Сила“ в с. Върбаново, в кооперация „Възход“ в с. Дебелец, в кооперация „Изгрев“ в с. Любово.

Намира вечен покой на 12 декември 1972 г.

• Всички работници и служители на ААД „Иван К. Калпазанов“ са били застраховани срещу злополуки – тогава незадължително за индустриалците.
• Дарител на средства за Габрово:
  • Регионална библиотека „Априлов - Палаузов“;
  • Национална Априловска гимназия;
  • Читалището.
• Дарение от 50 000 лв. за изработване на иконостас в църквата на Дряновския манастир (1946).
• Дарител за манастира „Св. вмч. Георги Зограф“ на Атон.

• „От светската суета до Бога“, Елена Колева, Ивелина Колева – в Православие.БГ

• Карагьозов Божидар, „И докоснах написаното с върха на пръстите си“, в-к „Габрово днес“, бр. 36, 13.06.1991 г.
• Карагьозов Божидар, „С поглед към Европа – чудният даскал първият европеец в Габрово“, в-к „Габрово днес“, бр. 19, 22.03.1991 г., стр. 8
• инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов“, Габрово, 2006
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Васил Карагьозов – in memoriam“, сп. „Минало“, бр. 2, 2008 г., стр. 88 – 96
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Как Габрово стана Българският Манчестър“, сп. „Минало“, бр. 4, 2009, стр. 63 – 72
• в-к „Балкански екъ“, бр. 62, 04.12.1943 г., стр. 4
• „Книга на габровската индустрия“, 1934 г., стр. 33
• Илимонков Ив., „Анонимно акционерно дружество за търговия и индустрия Иванъ К.Калпазановъ – Габрово“, в-к „Таласъмъ“, 1933 г., стр. 2
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Един изтъкнат габровец – монах в Зографски манастир“, в-к „100 вести“, подлистник „Християни“, 15.04.2010, стр. 4
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България“, сп. Минало, бр. 2, 2011, стр. 55 – 70
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Кольо Василев Карагьозов – достойният наследник на своите деди“, в-к Габрово днес, 21 юли 2011 г., стр. 4
• Колева Елена, Колева Ивелина, „Да продължиш достойно делото на своите деди“, в-к 100 вести, бр. 16 юли 2011 г., стр. 7
• Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско – немски делови и дипломатически отношения", в-к „Габрово днес“, 24 януари 2012 г., стр. 10
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Важни исторически събития в Габрово през 1926 година“, сп. „Минало“, бр. 2, 2016, стр. 43 – 52
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Участието на България във Всемирното изложение в Лиеж от 1905 г. Габровец пристига на изложението в Лондон през 1907 г. с велосипед и описва своите преживявания в малка книжка. Българите се завръщат в Родината с множество награди“, сп. „Минало“, бр. 3/2015, стр. 15 – 26
• Колева, Елена, „Млекарство и сиренарство по българските земи и в Габрово от далечното минало до днес – национална гордост, която ни прослави по целия свят“, Сб. от международна конференция „Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще“. т. Х. Г. 2015, стр. 286 – 287
• Колева Елена, Предачество и тъкачество – остарели занаяти в Габрово; плетачество и шивачество – стари занаяти в Габрово с голямо бъдеще", Сб. от международна конференция „Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще“, т. 12, Г. 2017 г., стр. 145 – 165
• Колева Ивелина, Колева Елена, „Спомен за непознатия Кольо Карагьозов от Габрово – трето поколение индустриалец, дарител и общественик. 135 години от началото на Българския Манчестър. Участието на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 година е изключително успешно“, сп. „Минало“, бр. 3/2017 г., стр. 17 – 31
• Натов, Евгений. Осемте чудеса на Габрово, в. Банкеръ, 11 април 2018 г.

Портал „Биографии“          Портал „Икономика“          Портал „История на България“