Комрат – Уикипедия

Комрат Comrat
— град —
Изглед от Комрат
Комрат 46.300278, 28.657222
Страна	Молдова
Автономна единица	Гагаузия
Площ	16,4 km²
Надм. височина	52 m
Население	20 113[1] души (2014)
Кмет	Сергей Анастасов[2]
Основаване	1770 г.
Първо споменаване	1770 г.
Пощенски код	MD-3800
Телефонен код	298
МПС код	GE
Официален сайт	www.comrat.md
Комрат в Общомедия

Комра̀т (на гагаузки: Komrat; на румънски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.

Често се приема, че днешният Комрат е основан през 1789 година, макар че тази теза се отхвърля от някои историци, които на базата на запазените документи смятат, че градът е основан през 1818 година.^[3] Жителите на селището са българи преселници от Османската империя.^[4] Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма църква „Св. Йоан Предтеча“. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя). Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.^[5] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат, Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.

Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.

През 1925 година Комрат получава статут на град.^[6]

По време на Молдавската съветска социалистическа република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви.

Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.

• гагаузи – 70 %
• молдовани – 10 %
• руснаци – 10 %
• българи – 5 %
• други – 5 %

През 1991 г. е открит Комратския държавен университет. В списъка на университетски президенти са били Дионис Танасоглу и Иван Кристиоглу.

• Комратски държавен университет
• Колеж по педагогика
• Професионални училища

• Борис Тукан – молдовски и израелски тюрколог-гагаузовед, диалектолог, лексикограф, преводач
• Валентин Меднек – главен архитект на град Бендери
• Сорана Гурян – писателка
• Степан Топал – политик
• Ирина Влах (1974) – башкан на Гагаузия
• Николай Дудогло (1966) – депутат на Парламента на Република Молдова
• Ана Харламенко (1960) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2008 – 2012).
• Дмитрий Константинов (1952) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2012).

• Истанбул (Пендик), Турция;
• Хендек, Турция;
• Сапанджа, Турция;
• Кючуккьой, Турция;
• Татлису, Кипър;
• Москва (Соколники), Русия;
• Грозни, Русия;
• Бавли, Татарстан, Русия;
• Болград, Украйна;
• Будапеща (Ержебетварош), Унгария.

• 
  Изпълнителният комитет на Гагаузия
• 
  Централен площад
• 
  Централен парк
• 
  Комратски държавен университет
• 
  Дом на културата
• 
  Хотел „Алтън Палас“
• 
  Търговски център „Комрат-Сити“

• Официален сайт
• Босилеград – Комрат – Болград, българи на гости при българи
• Български общини в РМ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.

п б р Населени места в Гагаузия Вулкънещки район град Вулкънещ  · Етулия  · Етулия (железопътна гара)  · Карбалия  · Нова Етулия  · Чешмекьой Комратски район град Комрат  · Авдарма  · Алексеевка  · Бешалма  · Буджак  · Дезгинжа  · Дудулешти  · Кьоселия Руса  · Кирсово  · Конгаз1  · Конгазчик  · Котовское  · Светлий  · Ферапонтиевка  · Чок Майдан Чадърлунгски район град Чадър Лунга  · Баурчи  · Бешгьоз  · Гайдар  · Джолтай  · Казаклия  · Кириет Лунга  · Копчак  · Томай 1 С градски статут в Гагаузия

п б р Административно деление на Молдова Райони Бесарабски • Бриченски • Голденски • Дондушенски • Дрокиевски • Дубосарски • Единецки • Кахулски • Кантемирски • Каушенски • Криуленски • Кълърашки • Леовски • Ниспоренски • Новоаненски • Окницки • Орхейски • Резински • Ръшкански • Сорокски • Страшенски • Сънджарейски • Тараклийски • Теленещки • Унгенски • Фалещки • Флорещки • Хънчещки • Чимишлийски • Шолданещки • Щефановодски • Яловенски Автономни региони Гагаузия2 • Приднестровие1 Градски общини Белци • Бендери1 • Кишинев • Комрат2 • Тираспол1 1 Под контрол на Приднестровието • 2 Част от Гагаузия

Портал „География“          Портал „Молдова“