Комрат – Уикипедия
Комрат Comrat | |
— град — | |
Изглед от Комрат | |
Страна | Молдова |
---|---|
Автономна единица | Гагаузия |
Площ | 16,4 km² |
Надм. височина | 52 m |
Население | 20 113[1] души (2014) |
Кмет | Сергей Анастасов[2] |
Основаване | 1770 г. |
Първо споменаване | 1770 г. |
Пощенски код | MD-3800 |
Телефонен код | 298 |
МПС код | GE |
Официален сайт | www.comrat.md |
Комрат в Общомедия |
Комра̀т (на гагаузки: Komrat; на румънски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Често се приема, че днешният Комрат е основан през 1789 година, макар че тази теза се отхвърля от някои историци, които на базата на запазените документи смятат, че градът е основан през 1818 година.[3] Жителите на селището са българи преселници от Османската империя.[4] Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма църква „Св. Йоан Предтеча“. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя). Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.[5] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат, Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.
Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.
През 1925 година Комрат получава статут на град.[6]
По време на Молдавската съветска социалистическа република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви.
Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Население на града[7] | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1877 | 1989 | 1991 | 1996 | 2004 | 2006 | 2008 | 2010 | 2012 | 2014 | 2016 | ||
Население | 4935 | 25 800 | 27 500 | 27 400 | 23 429 | 22 369 | 25 000 | 25 000 | 25 600 | 26 000 | 26 300 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]През 1991 г. е открит Комратския държавен университет. В списъка на университетски президенти са били Дионис Танасоглу и Иван Кристиоглу.
Учебни институции
[редактиране | редактиране на кода]- Комратски държавен университет
- Колеж по педагогика
- Професионални училища
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Борис Тукан – молдовски и израелски тюрколог-гагаузовед, диалектолог, лексикограф, преводач
- Валентин Меднек – главен архитект на град Бендери
- Сорана Гурян – писателка
- Степан Топал – политик
- Ирина Влах (1974) – башкан на Гагаузия
- Николай Дудогло (1966) – депутат на Парламента на Република Молдова
- Ана Харламенко (1960) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2008 – 2012).
- Дмитрий Константинов (1952) – председател на Народното събрание на Гагаузия (2012).
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]- Истанбул (Пендик), Турция;
- Хендек, Турция;
- Сапанджа, Турция;
- Кючуккьой, Турция;
- Татлису, Кипър;
- Москва (Соколники), Русия;
- Грозни, Русия;
- Бавли, Татарстан, Русия;
- Болград, Украйна;
- Будапеща (Ержебетварош), Унгария.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Централен площад
- Централен парк
- Дом на културата
- Хотел „Алтън Палас“
- Търговски център „Комрат-Сити“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.statistica.md
- ↑ comrat.md
- ↑ Думиника, Иван. 230 Лет Комрату? Миф и реальность[неработеща препратка], www.svetlina.online, посетен на 22 август 2019 г.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.604
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300 – 301.
- ↑ Duminica, Ivan. Cu privire la modernizarea orașului Comrat în perioada interbelică (1918 – 1940). // (Revista de Etnologie și Culturologie”. Vol. XXV. 2019. с. c. 68).
- ↑ От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж – Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 235.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт
- Босилеград – Комрат – Болград, българи на гости при българи
- Български общини в РМ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
|
|
|