Константа на Стефан – Болцман – Уикипедия

Не бива да се бърка с Константа на Болцман.

Константата на Стефан – Болцман (също константа на Стефан) е константата на пропорционалност в закона на Стефан – Болцман: „общият интензитет, излъчен сред всички дължини на вълната, се увеличава, докато температурата се увеличава“ на абсолютно черно тяло и е пропорционален на четвъртата степен на термодинамичната температура.^[1] Теорията на топлинното излъчване залага теорията на квантовата механика, използвайки физика, за да се направи връзка с молекулните, атомните и субатомните нива. Австрийският физик Йозеф Стефан формулира константата през 1879 г., а през 1884 г. тя е изведена от австрийския физик Лудвиг Болцман.^[2] Уравнението също може да бъде изведено от закона на Планк, интегрирайки върху всички дължини на вълната при дадена температура, което би представлявало малка равна абсолютно черна кутия.^[3] Константата на Стефан – Болцман може да бъде използвана, за да се измери количеството топлина, което е излъчено от абсолютно черно тяло, което поглъща цялото лъчение, което попада върху него. Освен това, константата позволява температурата (K) да бъде преобразувана в единици за интензитет (W m⁻²), което е мощност върху единица площ.

Стойността на константата на Стефан – Болцман в SI е

${\displaystyle \sigma =5,670367(13)\times 10^{-8}}$ W·m⁻²·K⁻⁴

В CGS константата е:

${\displaystyle \sigma =5,670367(13)\times 10^{-5}}$ erg·s⁻¹·cm⁻²·K⁻⁴.

Стойността на константата е извличима и експериментално определима. Може да бъде определена по отношение на константата на Болцман така:

${\displaystyle \sigma ={\frac {2\pi ^{5}k_{\rm {B}}^{4}}{15h^{3}c^{2}}}={\frac {\pi ^{2}k_{\rm {B}}^{4}}{60\hbar ^{3}c^{2}}}=5.670373(21)\,\times 10^{-8}\ {\textrm {J}}\,{\textrm {m}}^{-2}\,{\textrm {s}}^{-1}\,{\textrm {K}}^{-4}}$

където:

• k_B е константата на Болцман;
• h е константата на Планк;
• ħ е редуцираната константа на Планк;
• c е скоростта на светлината във вакуум.