Константинос Георгиу Караманлис – Уикипедия

Константинос Караманлис Κωνσταντίνος Καραμανλής
гръцки политик
Караманлис (вляво) и Стефанос Нацинас на пазар в Атина
Роден	8 март 1907 г. (стар стил) Кюпкьой, Османска империя
Починал	23 април 1998 г. (91 г.) Атина, Гърция
Погребан	Гърция
Религия	Православна църква
Учил в	Атински университет
Политика
Партия	Нова демокрация
Депутат
(1936 – 1946)   (1946 – 1950)
министър-председател на Гърция
6 октомври 1955 – 5 март 1958 17 май 1958 – 20 септември 1961 4 ноември 1961 – 17 юни 1963 24 юли 1974 – 10 май 1980
3-и президент на Гърция
10 май 1980 – 10 март 1985 5 май 1990 – 10 март 1995
1-и председател на Нова демокрация
4 октомври 1974 – 8 май 1980
Семейство
Баща	Георгиос Караманлис
Братя/сестри	Ахилеас Караманлис
Други роднини	Константинос Александру Караманлис (племенник)
Подпис
Константинос Караманлис в Общомедия

Константинос Георгиу Караманлис (на гръцки: Κωνσταντίνος Γεώργιου Καραμανλής) е гръцки политик, министър-председател и президент на Гърция, лидер на дясната партия Нова демокрация.

Караманлис е роден на 8 март 1907 година в сярското село Кюпкьой, днес Проти, област Централна Македония.^[1] Баща му Георгиос Караманлис е участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Детството си прекарва в родното си село. Учи в Зиляхово (Неа Зихни) и Сяр (Серес). През 1929 г. завършва право в Атинския университет и започва адвокатска практика в Сяр. През 1935 г. е избран за депутат от Народната партия. След преврата на генерал Метаксас (4 август 1936) напуска депутатското си място в знак на протест и се завръща към адвокатската си практика.

През 1941 г. се установява в Атина, работи като адвокат. След германското нашествие в Гърция напуска страната и емигрира в Близкия изток (според гръцки източници в периода 1941 – 1944 е бил адвокат в Атина). Завръща се през 1944 г. и отново се включва в политическия живот на страната. В първите следвоенни избори (1946) отново е избран за депутат.

През 1951 г. дейно участва в опитите за създаване на коалиция, способна да се справи с кризата в гръцкия политически живот. Влиза в партията Гръцки сбор на Александрос Папагос. Жени се за Амалия Канелопулу. Няма деца.

След смъртта на Папагос (1955) съставя правителство и става министър-председател на Гърция. Същата година основава партията Национален радикален съюз (Εθνική Ριζοσπαστική Ενώση - Ε.Ρ.Ε.)

В периода 1956 – 1963 г. е министър-председател последователно три пъти, след предсрочните избори (1956, 1958, 1961). Едни от големите му успехи са извоюване на независимостта на Република Кипър (1959) и подписване на споразумение за кооптиране към ЕИО (юли 1961). През юни същата година подава оставка, поради разногласия с крал Павел. На изборите през ноември 1963 г. партията му губи и Караманлис напуска страната.

В периода 1963 – 1974 г. Карамналис живее в Париж, Франция. Наблюдава от близо ставащото в Гърция. Осъжда остро военния преврат (1967), а след това и политиката на хунтата в свои политически послания (1969, 1973).

Завръща се в Гърция през юли 1974 г., след падането на хунтата. Октомври същата година основава партията Нова демокрация. На изборите през ноември 1974 г. партията печели мнозинство и Караманлис става министър-председател. Успехът е повторен и през 1977 г. В този период основната му политическа линия твърдо е ориентирана към създаването на обединена Европа. На 28 май 1979 г. Гърция се присъединява към Европейската общност.

На президентските избори през 1980 г. е избран за президент на Гърция. През 1985 г. се отказва от президентските си правомощия, след като партията му не го подкрепя за втори мандат. В периода 1985 – 1990 г. не участва в политическия живот на страната. Отново участва в президентските избори през 1990 г. Избран е за президент на страната. Изкарва целия си мандат.

Константинос Г. Караманлис умира в Атина на 23 април 1998 г. след кратко боледуване. В дългата си политическа кариера е избиран за президент (1980, 1990), министър-председател (1956, 1958, 1961, 1974, 1979), многократно е бил избиран за депутат (1935, 1946, 1951, 1953, 1974, 1979) и министър в различни правителства (1946, 1947, 1948, 1950, 1951).

Караманлис има големи заслуги за разведряването на обстановката на Балканите и по-специално за затоплянето на отношенията с България, която посещава неколкократно. Той поддържа приятелски отношения с Тодор Живков, въпреки идеологическите различия между двамата.

Нормативен контрол BIBSYS BNF BNper FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NARA NLA NLG Open Library PLWABN SNAC IdRef VIAF

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Македония“          Портал „Гърция“