Константин Иванов Робев – Уикипедия

Константин (Кочо) Иванов Робев (понякога фамилията е назовавана и като Робе) е български лекар и общественик от ХХ век.^[1][2]

Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в Австрия и заедно със своя близък състудент Константин Чилов завършва медицина във Виенския университет през 1925 година.

Завръща се в родната Битоля и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в Мариово.

Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на Вардарска Македония. Според спомените на Михаил Огнянов интелектуалците от неговия кръг

Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на Битолска област. Бил е председател на дружеството на резервните офицери с подпредседател Христо Светиев^[3].

При налагането на властта на Титова Югославия д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в Идризово. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в Скопие, включително известно време е управител на поликлиниката в квартала „Гьорче Петров“.

Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р Константин Ангелов Робев (1818-1900). Има трима братя – Димитър (1890-1907, загинал като секретар на прилепската чета на ВМОРО), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри – Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Стоянова-Робева, от която има две дъщери – Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син – Иван (р. 1942 г.).

Портал „Македония“