Космическа храна – Уикипедия

Космическа храна е храната, която се приготвя специално за консумация по време на космически полети. Поради специфичните условия на работа и живот на космонавтите в условията на безтегловност и продължително прекарване на живота в затворения космически кораб, има много по-различни изисквания към нея спрямо нормалната храна на Земята.

Първият космонавт Юрий Гагарин в своя 108-минутен полет в космоса е имал със себе си и няколко хранителни продукта, които са били предназначени основно за това, да се провери изобщо възможността за хранене в условията на безтегловност. Това са основно затворени тубички с храна, например шоколад.

С развитието на космонавтиката и увеличаването на продължителността на полетите необходимостта от специално приготвена за условията на космоса храна става изключително важна:

• Липсата на гравитация и малкото движение изискват по-специални храни за костната система.
• Липсата на гравитация не допуска наличието на трохи, течности и нормални за земята хранителни продукти.
• Точно трябва да се дозират енергийната стойност и съдържанието на калории във всяка храна.
• Променя се вкусът на космонавтите и начинът, по който те приемат храната.

При космическите програми на двамата български космонавти има приготвени и специални храни, които е трябвало да се изпитат в условията на космоса. България е третата страна след СССР и САЩ, която подготвя специална храна за своите космонавти. В Института по криобиология и хранителни технологии се подготвят различни продукти във вакуум. Има голямо разнообразие – включително супа топчета, мусака, сарми, ядки, плодове, кисело мляко с овесено брашно и много други. Храната има трайност до 5 години.

С включването на все повече страни в космическите програми „менюто“ на космонавтите се обогатява с традиционни за тези страни хранителни продукти.

Независимо от разработката на храни за продължителните полети, от почти самото начало стои въпросът за осигуряването на прясна храна за космонавтите. Космическата оранжерия решава няколко въпроса: осигуряването на свежи растителни продукти, преработване на въглеродния диоксид в кислород, осигуряването на „зелена среда“ за продължителните полети и др.

Един от експериментите, с които България участва в космическите програми, е разработката на космическата оранжерия „СВЕТ“. Тя се намира на борда на космическата станция МИР от 1988 до 2001 г., когато станцията е изведена от орбита и пада в океана. През тези години се правят опити с пшеница, но и с много други растения. Разкриват се много проблеми, влияещи на космическото земеделие: липсата на гравитация, вида на светлината, различната микросреда и др.

Работата с нови разработки на космически оранжерии продължават и след 2000 г., като в Международната космическа станция (МКС) се намират космическите оранжерии ЛАДА на Русия и Veggie на НАСА.

На 10 август 2015 г. някои медии съобщават, че за първи път астронавти на НАСА опитват в космоса салата, произведена от тях на станцията. Това обаче не е първото такова „меню“ в космоса. За първи път самостоятелно отгледана зеленина в създадената от българските учени оранжерия опитва екипажът на станцията Мир.^[1]

• В Общомедия има медийни файлове относно Космическа храна