French
DeutschКошава (село) – Уикипедия
Тази статия е за село в северозападна България. За вятър по поречието на Дунав вижте Кошава (вятър).
| Кошава | |
 Църквата „Света Троица“ | |
  Кошава  Кошава | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 362 души[1] (15 март 2024 г.) 28,7 души/km² |
| Землище | 12,618 km² |
| Надм. височина | 39 m |
| Пощ. код | 3771 |
| Тел. код | 09353 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 39147 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Кошава Венелин Венелинов (Единни за промяна) |
| Кошава в Общомедия | |
Коша̀ва е село в Северозападна България. То се намира на брега на река Дунав в община Видин, Видинска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Кошава също е и понятие за източен хладен вятър, характерен за района на град Видин. Същото понятие за студен източен вятър Кошава се използва по поречието на Дунав и в съседна Сърбия.
История
[редактиране | редактиране на кода]До брега на Дунава, откъм мина Кошава, са останките на римската крепост Ад Марум (надморска височина 35 m), но останките от основите ѝ са разрушени. Селото е наречено Кошава, най-вероятно по името на вятъра, който за останалите села изглежда като че ли идва от тази посока. Селото е споменато за пръв път в турски документи на Видински санджак през 1454 г. През цялата си история Кошава никога не е променяла името си.
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 388 | 100,00 |
| Българи | 373 | 96,13 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 8 | 2,06 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 5 | 1,28 |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на с. Кошава са православни християни.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]До брега на Дунава, откъм мина Кошава, са останките на римската крепост Ад Марум (надморска височина 35 m), но останките от основите ѝ са разрушени.
В селото се намира една от най-старите църкви в района на град Видин, построена през 1860 г.
Известни със своя златист и мек пясък плажове са остров „Кошава“ (или остров „Кикинете“), и „Рибарите“.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]„Олингер“ е бивша пивоварна фабрика със седалище в Кошава, основана от унгареца Виктор Олингер през 1895 г. и прекратила съществуването си през 1927 г.
Тук се намира мината „Гипс Кошава“. Известно е като най-голямото гипсово находище в Република България, в което са съсредоточени 88% от общите залежи.
Цех за производство на млечни продукти.
В процес на строеж е винарска изба.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Красимир Емилов Димитров (Ембето) – три пъти републикански шампион по самбо;
- Евстати Маринов – художник.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Рибарството в с. Кошава е поминък, който се предава от поколение на поколение.
Остров „Кошава“ край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Кошава.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Koshava Island.
| ||||||||