Крестони – Уикипедия

Кресто̀ни (на гръцки: Κρηστώνες, Γραστώνες^[1]) е името на тракийско племе, населявало северните части на планината Дисорон (Круша) и северните склонове на Богданска планина в Югозападна Тракия (Гърция). Споменати са от Херодот^[2], който в разказа си за похода на персийския цар Ксеркс I през Втората Гръко-персийска война казва още, че р. Хейдорос (или Ехейдорос - р. Галик) извира от крестонската земя^[3]. Областта Крестония и крестоните са споменати и от Тукидид^[4]. Херодот говори също и за град Крестон, населяван от пеласги^[5], градът е споменат по-късно и от Стефан Византийски, цитиращ Хекатей и неговата „Обиколка на земята“^[6]. Според Херодот по време на похода на Ксеркс племената на крестоните и бисалтите са управлявани от един владетел^[7].

Известно е името на божеството Кандаон, смятан за бог на войната при крестоните. Не е известно дали това е същото божество, в което жителите на гр. Крестон се кълнат според Ликофрон и Стефан Византийски^[8]

Портал „Македония“