Критерий на Ойлер – Уикипедия

Критерият на Ойлер Eu е безразмерна величина, един от т. нар. критерии на подобието. Той е дефиниран като пада на налягане при движението на флуид отнесен към кинетичната енергия на флуида и характеризира загубата на енергия:

${\displaystyle Eu={\frac {\Delta p}{\rho v^{2}}}}$

• Δp – пад на налягане, Pa
• ρ – плътност, kg/m³
• v – скорост на флуида, m/s

Наречен е в чест на швейцарския учен Леонард Ойлер (на немски:Leonhard Euler). Коефициентът на челно съпротивление Cd (виж: Аеродинамичен профил и утаяване) е свързан с него чрез уравнението:

${\displaystyle C_{d}=2\cdot Eu}$

В някои източници диаграмата за коефициента на триене λ (виж: пад на налягане) се задава вместо във вида:

${\displaystyle \lambda =f(Re,{\frac {\epsilon }{d}})}$

като:

${\displaystyle {\frac {Eu}{\Gamma }}={\frac {\lambda }{2}}=f(Re,{\frac {\epsilon }{d}});\ \ \ \Gamma ={\frac {l}{d}}}$^[1]

Тук е Re критерият на Рейнолдс.

• Ойлерова константа
• Неперово число (наричано понякога и „Число на Ойлер“)