Крупнишки рид – Уикипедия

Крупнишки рид
41.769° с. ш. 23.008° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Благоевград)
Част отОсоговско-Беласишка планинска редица
Най-висок връхИльов
Надм. височина1802.5 m

Крупнишкият рид или Крупнишката планина[1] е планински рид в северната част на Малешевска планина, част от Осоговско-Беласишката планинска група, в Област Благоевград.[2]

Ридът с дължина 15 км и ширина от 3 до 8 км се простира в най-северната част на Малешевска планина в посока от югозапад на североизток и представлява най-високата част на планината. На север долината на Сушичка река (десен приток на Струма) го отделя от Влахина планина, а на юг долината на Брезнишка река (десен приток на Струма) – от останалата част на Малешевска планина. На изток живописният Кресненски пролом на Струма го отделя от Пирин.[2]

Билото на рида на югозапад се издига на 1500 – 1700 м н.в., като на североизток постепенно се понижава и завършва в Симитлийската котловина, при северния вход на Кресненския пролом. Най-високата точка на рида е връх Ильов връх (Джамо, 1802,5 м), който е и най-високата точка на цялата Малешевска планина и е разположен в най-югозападната му част, на границата ни със Северна Македония при гранична пирамида № 51.[2]

Изграден е от архайски и палеозойски метаморфни скали и гранити. Отводнява се от десните притоци на река Струма. Почвите са предимно кафяви горски и канелени горски. Преобладават буковите и благуново-церовите гори. Слабо развито горско стопанство и животновъдство.[2]

По северното подножие на рида, по долината на Сушичка река са разположени селата Крупник, Полена и Сушица, а по южното подножие, по долината на Брезнишка река – село Горна Брезница.[2]

По цялото му източно подножие, през Кресненския пролом, от село Крупник до град Кресна, на протежение от 16,3 км преминава участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа Видин – София – Благоевград – ГКПП „Кулата“.[2]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 476.
  2. а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 271.