Кръвоизлив – Уикипедия

Кръвоизливът (Haemorrhagia) е обилно излизане на кръв извън кръвоносните съдове.

При външните кръвоизливи кръвта се излива извън тялото. Наблюдават се при всички рани. Външни кръвоизливи са:

• Enterorrhagia – кръвотечение от чочата. Кръвта изтича от ануса, примесена с изпражнения.
• Gastrorrhagia – кръвотечение от стомаха. Протича с гадене и повръщане. Кръвта излиза от устата на тласъци, има тъмен цвят, понякога с примеси от стомашно съдържание и неприятна миризма.
• Metrorrhagia – кръвотечение от матката. Кръвта изтича от вулвата.
• Otorrhagia – кръвотечение от ушите.
• Pulmorrhagia – кръвотечение от белия дроб. От устата излиза аленочервена пяна, синхронно с дишането. Протича със спазматична кашлица, задух и хъркане.
• Rhinorrhagia Epistaxis – кръвотечение от носа.

При вътрешните кръвоизливи кръвта се събира в телесните кухини и/или се просмуква в околните тъкани. Означават се като хематоми (Haematoma). Вътрешни кръвоизливи са:

• Haemarthrosis – събиране на кръв в ставна кухина.
• Haemoperitoneum – събиране на кръв в коремната кухина.
• Haemopericardium – събиране на кръв в перикарда. Тежко животозастрашаващо състояние.
• Haemothorax – събиране на кръв в гръдната кухина.

• Артериални – най-тежките и опасни за живота кръвоизливи. Кръвта е аленочервена и излиза на силна, пулсираща струя.
• Венозни – тежестта им зависи от големината и местоположението на увредената вена. Кръвта е тъмночервена, изтича бавно, на слаба, равномерна струя.
• Капилярни – типични за раните. Кръвта излиза на капки, от цялата увредена повърхност.
• Паренхиматозни – винаги много тежки и опасни, по правило вътрешни. Кръвта излиза на капки от увредените органи.

• Първични – настъпват веднага след травмата.
• Вторични – настъпват 6 – 72 часа след края на първичния кръвоизлив. Причината е, че новообразуваният съсирек все още е твърде рехав и слабо прикрепен към кръвоносния съд и околните тъкани. Някои движения, микротравми и дори повишеното кръвно налягане могат да отблъснат съсирека и да причинят обилно вторично кървене. Особено опасни са вторичните следоперативни вътрешни кръвоизливи.

Външните кръвоизливи се разпознават много лесно, по обилното количество изтекла кръв.

Вътрешните кръвоизливи обаче се разпознават трудно. В много случаи тежестта на състоянието се подценява и пострадалият умира. Това най-често се случва, когато пациентът получава вътрешен кръвоизлив за пръв път. Хронично болните лица (с нарушено кръвосъсирване, с кървящи язви и т.н.) обикновено са предупредени от лекуващите ги лекари за възможните опасности и в повечето случаи се опитват да потърсят медицинска помощ.

• повишена склонност към кръвоизливи;
• нарушения в кръвосъсирването;
• продължителна и болезнена менструация;
• травми и хронични заболявания.

• обща слабост;
• световъртеж;
• зрителни нарушения – замъглено и раздвоено зрение, фотопсии (болният „вижда“ черни и цветни кръгове, и точки);
• силна жажда и чувство за сухота в устата;
• чувство за студ;
• понякога болки в увредената телесна област.

• болният е слабо контактен, говори тихо и вяло, реакциите са забавени;
• кожата и лигавиците в началото са бледи; в крайния стадий ноктите, устните и конюнктивите посиняват;
• тремор;
• дишането е учестено и повърхностно;
• пулсът е ускорен и слаб;
• телесната температура е нормална или понижена.

В остър стадий:

• повишен хематокрит;
• повишен брой на еритроцитите;
• влошена реология на кръвта;
• забавена РУЕ.

В компенсаторен стадий:

• понижен хематокрит;
• понижен брой на еритроцитите;
• повишена реология на кръвта;
• ускорена РУЕ.

• Кръвоспиране

• Първа помощ при силно кръвотечение