Кръсте Гиновски – Уикипедия
Кръсте Гиновски | |
български зограф | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1886 г. |
Кръсте Петров Гиновски е български просветен деец и зограф от Възраждането, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кръсте Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Занимава се със зографство и е много добър иконописец.[1] При него учат четиримата му синове Панайот, Теофил, Васил и Алексо. Същевременно Кръсте Гиновски в 1840 година е и учител в родното си село.[3]
Умира в 1886 година.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Гино | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Гинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Петров | Михаил Петров | Нестор Петров | Кръсте Петров (? — 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тръпко Иванов (1849 — ?) | Караджа Иванов | Иван Иванов | Алексо Кръстев (1851 — 1894) | Васил Кръстев (1848 — 1924) | Теофил Кръстев (1846 — 1894) | Панайот Кръстев (1842 — 1886) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Тръпков (1878 — 1908) | Велимир Караджов (1912 — ?) | Тома Иванов | Коста Иванов | Миливой Василев (1882 — 1921) | Велимир Панайотов | Любомир Панайотов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Костов (1927 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.