French
DeutschАрхип Куинджи – Уикипедия
| Архип Куинджи Архип Иванович Куинджи | |
| руски художник | |
.jpg) Портрет на Архип Куинджи от Иван Крамской, 1872 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Националност | грък |
| Учил в | Императорска художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Реализъм |
| Академия | Императорска художествена академия |
| Направление | живопис |
| Патрон | Павел Третяков |
| Повлиян | Иван Шишкин, Алексей Саврасов |
| Повлиял | Аркадий Рилов, Николай Рьорих, Константин Богаевски, Кеворк Башинджагян |
| Награди | Бронзов медал (1874, Лондон) |
| Член на | Преподавател в Императорската художествена академия (1892 – 1897) |
| Подпис |  |
| Архип Куинджи в Общомедия | |
Архип Иванович Куинджи (на руски: Архи́п Ива́нович Куи́нджи; на украински: Архип Іванович Куїнджі) (27 януари 1842(1841?) – 24 юли 1910) е руски пейзажист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Архип Куинджи е роден през в Руската империя януари 1842 в Мариупол , но прекарва по-голямата част от младежките си години в Таганрог. Израства в бедно семейство; баща му е гръцки обущар. Архип остава сирак, когато е на 6 години и това го принуждава сам да работи за прехраната си. Започва да работи на строеж на църква, пасе домашни животни и работи в магазин за царевица. В периода 1860 – 65 г. Куинджи работи във фото студиото на Исакович в Таганрог. Опитва се да отвори свое студио, но неуспешно. След това заминава за Санкт Петербург.
Учи рисуване главно сам и в Императорската художествена академия (от 1868; пълноправен член е от 1893). Става част от Передвижниците и попада под влиянието на Иван Айвазовски.
През 1872 г. Куинджи напуска академията и работи на свободна практика. Картината „На остров Валаам“ е първата му творба, която Павел Третяков купува за галерията си. През 1873 г. Куинджи излага „Снегът“, която му спечелва бронзовия медал на международното художествено изложение в Лондон през 1874 г. В средата на 70-те той създава голям брой картини, в които пейзажния мотив се използва за конкретни социални асоциации в духа на Передвижниците. Такива са „Забравено село“ (1874), „Пътят към Чумацки“ (1875) и двете в Третяковската галерия.
В зрелия си период Куинджи се стреми да предаде най-експресивно осветеното състояние на природата. Той комбинира различни възприятие (виско хоризонт и др.) в създаването на панорамни картини. Използвайки светлинни ефекти и наситени цветове в основните тонове, той изобразява илюзията на отражението – „Вечер в Украйна“ (1875), „Брезова горичка“ (1879), „След буря“ (1879) (и трите са в Третяковската галерия), „Нощ над Днепър“ (1880) (Държавен руски музей). По-късните му творби са забележителни с декоративните ефекти при изграждането на цветовете.
Куинджи преподава в Императорската художествена академия (професор от 1892; завеждащ пейзажния факултет от 1894; уволнен през 1897 заради подкрепа на студентски протести). Сред студентите му са Аркадий Рилов, Николай Рьорих, Константин Богаевски и други. Куинджи е сред инициаторите за създаване на Общество на художниците (1909; по-късно му е дадено неговото име).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
„Езерото Ладога“ (1873) -
„Брезова горична“ (1879) -
„Днепър сутрин“ (1881) -
„Нощ над Днепър“ (1882) -
„Прибой и облаци“ (1882) -
„Елбрус“ (1890 – 95) -
„Вечер в Украйна“ (1878 – 1901) -
„Лунни петна в гората, зима“ (1898 – 1908)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Иванович Куинджи (1842 – 1910)
- Куиджи – художник на светлината (галерия)
- Куинджи – „Лунна светлина над Днепър“ Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arkhip Kuindzhi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
