French
DeutschКук (острови) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кук.
| Острови Кук Cook Islands | |
| Асоциирана държава | |
  | |
| Химн: God is Truth | |
.svg) Местоположение на острови Кук | |
| Страна |  Нова Зеландия |
|---|---|
| Столица | Аваруа |
| Най-голям град | Аваруа |
| Площ | 240 km² |
| Население | 17 379 души (2016) 72,4 души/km² |
| Острови | 6 |
| Атоли | 9 |
| Монарх | Чарлз III |
| Премиер | Марк Браун |
| БВП (2020 г.) | 358 млн. евро 20 483 евро/човек |
| Езици | английски |
| Часова зона | CKT (UTC-10) |
| Телефонен код | +682 |
| Интернет домейн | .ck |
| ISO 3166-2 | CK |
| Официален сайт | www.ck/govt.htm |
| Кук в Общомедия | |
Островите Кук (на английски: Cook Islands) са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн. кв. км).
История
[редактиране | редактиране на кода]
Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.
През 1901 г. островите минават под управлението на Нова Зеландия, а през 1965 г. получават право на самоуправляваща се територия. Проблемите на Островите Кук са свързани с емигрирането на квалифицираните работници в Нова Зеландия, както и с държавния дефицит.
В края на 1990-те години на остров Мауке като островен лекар работи българинът Асен Цанев, който е почитан от местното население.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Островите Кук са самоуправляваща се територия, свободно присъединила се към Нова Зеландия. Жителите на островите имат новозеландско поданство. Глава на страната е кралят на Великобритания, със свой представител. Представител на правителството на Нова Зеландия е върховният комисар.
Законодателната власт е представена от законодателното събрание, състоящо се от 25 депутати, избирани за 5 г., и министерски съвет начело с министър-председател. Към Законодателното събрание има съвещателен орган – Палата на вождовете, състояща се от 15 членове. Въоръжени сили няма.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположение, острови
[редактиране | редактиране на кода]Островите Кук се намират в южната част на Тихия океан, североизточно от Нова Зеландия, между Американска Самоа на запад и Френска Полинезия на изток. Състоят се от 2 групи острови – Северни Кукови острови (6 атола) с площ 22,3 km², и Южни Кукови острови (3 атола и 6 острова) с площ 214,3 km², разположени на 2 200 000 km² (виж таблицата по-долу).[1]
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Северната група представляват ниски коралови острови, а южната група е с вулканичен произход и има нископланински и хълмист релеф. Главният остров Раротонга е изграден от вулканични скали и в централната му част се издига пик Те Манга (701,5 m). Възвишенията на островите постепенно преминават в малки и тесни, но плодородни крайбрежни равнини. Атолите в северната група са изградени от кръгообразно разположени миниатюрни островчета и рифове, обграждащи вътрешна лагуна.[1]
Климат, води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на островите е горещ и влажен, като господстващите ветрове са югоизточните пасати. Прохладният период продължава от май до октомври, със средна юлска температура 22°С и тогава е сезона на тропическите циклони. Най-горещия месец е януари със средна температура 26°С. Годишната сума на валежите, особено на някои острови от южната група достига до 2100 mm, докато северните острови получават значително по-малко валежи. Максимумът на валежите е от декември до март. Планинските острови са покрити с гъста мрежа от ручеи и потоци, а на ниските атоли няма повърхностно течащи води и жителите на атолите са принудени да съхраняват падналата дъждовна вода в специални резервоари.[1]
Почви, растителност
[редактиране | редактиране на кода]почвите на атолите са бедни, а на вулканичните острови – много плодородни. Болшинството от островите са покрити с пищна тропическа растителност, съставена от много палми, фикуси и други растения, характерни за тропичния пояс. Два сухоземни екорегиона се намират на територията на островите: централно полинезийските тропически влажни гори и тропическите влажни гори на островите Кук.[1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Население – 19 700 жители (2007).
- Гъстота – 83,2 жители на км2.
- Естествен прираст – 21.
- Градско население – 63%.
- Религиозен състав – християни 99,2% (протестанти 87,6%, католици 12,4%), други 0,8%.
- Етнически състав – полинезийци от островите Кук – 91,3%, пукапуканци – 5,6%, европейци – 2,2%, палмерстънци – 0,6%, други – 0,3%.
- Официален език – английски. Използват се и полинезийски езици.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 19%.
- Административен център – гр. Аваруа (13,2 хил. жители).
В Нова Зеландия живеят около 50 хил. жители на Островите Кук. На остров Раротонга живее 73,8% от населението на страната, а на Северните острови – едва 6,3%.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]6-те острова и 9-те атола представляват всеки един самостоятелна административна единица.
СЕВЕРНИ КУКОВИ ОСТРОВИ
| Название на остров/атол (алтернативно название), (английско название) | Площ км2 | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| атол Манихики (Хъмфри) (Manihiki, Humphrey) | 5,4 | 351 | капитан Патриксън (13 октомври 1822) | |
| атол Насау (Те Нуку о Нгалеву, Нгаонгао, Адел, Лайдра, Рейнджър) (Te Nuku o Ngalewu, Ngaongao, Adele, Lydra, Ranger) | 1,3 | 71 | Джордж Рул (1828) | |
| атол Пукапука (Те Улу о те вату, Сан Бернардо, Дейнджър) (Pukapuka, Te Ulu o te watu, San Bernardo, Danger) | 1,3 | 507 | Алваро де Менданя де Нейра (20 август 1595), Джон Байрон (21 юни 1765, вторично) | |
| атол Ракаханга (Тапуахуа, Александър, Реирсън, Литъл Гангс, Френсис, Принцеса Мариан, Аликонга) (Tapuahua, Rakahanga, Reirson, Little Ganges, Francis, Princess Marianne, Alliconga) | 4,1 | 141 | Педро Фернандес де Кирос (1 март 1606), Фадей Белингсхаузен (15 август 1820, вторично) | |
| атол Суворов (Suvorov, Sowarrow) | 0,4 | необитаем | Михаил Лазарев (7 септември 1814) | |
| атол Тонгарева (Мангаронгаро, Пенрин, Бенет) (Tongareva, Mangarongaro, Penrhyn, Bemmett) | 9,8 | 251 | Уилям Север (8 август 1788) |
ЮЖНИ КУКОВИ ОСТРОВИ
| Название на остров/атол (алтернативно название), (английско название) | Площ км2 | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| атол Аитутаки (Мангари) (Aitutaki, Mangari) | 18,3 | 2194 | Уилям Блай (11 април 1789) | |
| остров Атиу (Енуаману) (Atiu, Enuamanu) | 26,9 | 572 | Джеймс Кук (1 април 1777) | |
| остров Мангаиа (Ауау Енуа) (Mangaia, Auau Enua) | 51,8 | 654 | Джеймс Кук (29 март 1777) | |
| атол Мануае (Харви, Сандвич) (Manuae, Hervey, Sandwich) | 6,2 | необитаем | Джеймс Кук (22 септември 1773) | |
| остров Мауке (Акатокаманава) (Mauke, Akatokamanava) | 18,4 | 393 | Джон Дибс и Джон Уилямс (23 юли 1823) | |
| остров Митиаро (Mitiaro) | 22,3 | 219 | Джон Дибс и Джон Уилямс (20 юни 1823) | |
| атол Палмерстън (Palmerston) | 2,1 | 63 | Джеймс Кук (16 юни 1774) | |
| остров Раротонга (Rarotonga) | 67,1 | 14 153 | Флечър Кристиан (1788) | |
| остров Такутеа (Takutea) | 1.2 | необитаем | Джеймс Кук (1 април 1777) |
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Основа на стопанството на островите Кук е туризмът, в който са заети близо 3/4 от работоспособното население. Годишно островите се посещават от 83 хил. туристи.
Основни отглеждани селскостопански култури са тропически плодове и кокосови орехи. Отглеждат се и изкуствени бисери. Промишлеността е представена от 2 шивашки предприятия, пивоварен завод и предприятия за преработка на плодове и копра. От особено голямо значение за брутния вътрешен продукт на страната са продажбата на пощенски марки и монети.
В административния център Аваруа и има голямо пристанище и международно летище. На островите има изградени 190 км шосета, от които 35 км са асфалтирани. Няма железопътни линии. Съотношението между селското стопанство, промишлеността и обслужването е 18:9:73.