Леуново – Уикипедия

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Левуново.
Леуново
Леуново
— село —
Леуново от Маврови ханове
Леуново от Маврови ханове
41.695° с. ш. 20.7978° и. д.
Леуново
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМавровско поле
Надм. височина1340 m
Население6 души (2002)
Пощенски код1256
Леуново в Общомедия

Леуново или книжовно Левуново (на македонска литературна норма: Леуново; на албански: Leunova, Леунова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Мавровската котловина на източния бряг на Мавровското езеро.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Български офицери в Леуново, 1916 г.
Стара къща в Леуново
„Благовещение“, икона на Димитър Зограф от Леуново, 1537-1543 г. 34,4 x 25,5 cm. Гипсов грунд на дъска. От църквата на Слепченския манастир, днес в Музея на Македония, Скопие

Църквата „Успение Богородично“ е от 1840 година.[1] В църквата работят представители на дебърския резбарски род Филипови.[2]

В XIX век Леуново е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Леуново има 900 българи християни и 55 арнаути мохамедани.[3] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[4]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 85 ученици, от които 20 ученички и 65 ученици с 1 учител.[5]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Леуново има 40 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леуново има 720 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[8] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 79 от 117 християнски къщи (от общо 133 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Леуново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Леуново е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 135 къщи със 747 жители българи и албанци.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 души население – всички македонци.[12]

Църквата „Света Богородица“
Националност Всичко
македонци 6
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Леуново
  • Димитър Зограф, иконописец от XVI век
  • Ксенте Богоев (1919 – 2008), председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа република Македония
  • Нестор Аврамов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, ранен[13]
  • Никола Стрезов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина
  • Петър Новакович Чардаклия (? – 1808), сръбски дипломат, участник в Първото сръбско въстание
  • Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Тихомир Шарески (1921 – 2004), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Филип Глигоров Матов, македоно-одрински опълченец; 26-годишен; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 1.X.1912 г. – 7.VI.1913 г. убит.
  • Яне Атанасов (1853 – 1908), български опълченец и революционер

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ристовски, Гоце. Македонија за почетници // Кукурику.mk. Посетен на 9 февруари 2015.
  2. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
  5. ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
  6. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  7. ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  9. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леуново&oldid=12241422“.