Лигея – Уикипедия

Лигея
Ligeia
Илюстрация на разказа от Хари Кларк
Илюстрация на разказа от Хари Кларк
АвторЕдгар Алън По
Създаване1838 г.
САЩ
Първо издание1838 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрразказ
Видпечатна
Публикувано вИстории за гротеската и арабеската
НачалоI cannot, for my soul, remember how, when, or even precisely where, I first became acquainted with the lady Ligeia.
Край“Here then, at least,” I shrieked aloud, “can I never—can I never be mistaken—these are the full, and the black, and the wild eyes—of my lost love—of the Lady—of the Lady Ligeia.”
Лигея в Общомедия

Лигея“ (на английски: Ligeia) е разказ, написан от американския писател и поет Едгар Алън По и публикуван за пръв път през 1838 г. Историята се развива около неназован разказвач и неговата съпруга Лигея - красивa и интелигента жена с коса черна като гарванови пера. Тя се разболява и съчинява „Червеят завоевател“ малко преди да умре. След нейната смърт разказвачът се жени за лейди Роуена. Тя също се разболява и умира. Скърбящият съпруг остава с тялото на своята любима през нощта и наблюдава как Роуена бавно се завръща от смъртта, превръщайки се в Лигея. Историята може да е пробудена вследствие на халюцинации от опиум, взет от разказвача. Има дебати дали разказът не е сатира. След първото публикуване на историята в „The American Museum“ тя бива преработвана и публикувана наново многократно през живота на По.

Неназованият разказвач описва качествата на Лигея, красива, страстна и интелигентна жена, с гарвановочерна коса и тъмни очи, с която той смътно си спомня, че се е запознал „в някакъв голям, стар и западащ град край Рейн“. Той е неспособен да си припомни каквото и да е за произхода на Лигея, включително и фамилното ѝ име, но помни прелестта ѝ. Красотата ѝ обаче е необичайна. Той я описва като измършавяла, някак „странна“. Описва подробно лицето ѝ, от „безгрешното“ ѝ чело до „божествените сфери“ на очите ѝ.

Те сключват брак и Лигея впечатлява съпруга си с огромните си физически и математически познания, с владеенето си на древни езици. Тя започва да разкрива на съпруга си знанията си по метафизика и по „забранената“ мъдрост. След неуточнен период от време Лигея се разболява, вътрешно се бори с човешката тленност и накрая умира.

Разказвачът, съкрушен от скръб, купува и обновява абатство в Англия. Скоро сключва брак без любов с „русокосата и синеока Лейди Роуина Тривейниън, от Тримейн.“ През втория месец от брака Роуина започва да страда от влошаваща се треска и тревога. Една нощ, когато тя е напът да припадне, разказвачът ѝ сипва чаша вино. Замаян от опиум, той вижда (или си мисли, че вижда) капки „от блестяща и рубиненоцветна течност“ да падат в чашата ѝ. Състоянието ѝ рязко се влошава и няколко дни по-късно тя умира, а тялото ѝ бива овързано за предстоящото погребение. Докато бди през нощта, разказвачът вижда едно кратко възвръщане на руменината върху страните на Роуина. Тя неколкократно показва признаци на възстановяване и после отново мъртвешки се вдървява. Докато той се мъчи да я съживи, възстановяванията стават все по-изразени, а отпаданията – по-окончателни. Призори, когато разказвачът се е изтощил от борбата през нощта, обвитото тяло се размърдва пак, става и отива в средата на стаята. Когато той докосва фигурата, превръзките около главата ѝ се разпадат, за да разкрият талазите гарванова коса и тъмни очи: Роуина се е превърнала в Лигея.