Липница (област Враца) – Уикипедия

За другото българско село вижте Липница (Софийска област).

Вижте пояснителната страница за други значения на Липница.

Липница
България
43.5873° с. ш. 23.8173° и. д.
Липница
Област Враца
43.5873° с. ш. 23.8173° и. д.
Липница
Общи данни
Население698 души[1] (15 март 2024 г.)
26,9 души/km²
Землище26,012 km²
Надм. височина68 m
Пощ. код3352
Тел. код091672
МПС кодВР
ЕКАТТЕ43774
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Мизия
Валя Берчева
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Липница
Румен Шопов
(независим)
Липница в Общомедия

Лѝпница е село в Северозападна България. Намира се в община Мизия, област Враца.

Село Липница е разположено в Дунавската равнина. Разстоянието до общинския център град Мизия е 12 км, а до областния център град Враца е 52 км. Граничи със селата Крушовица (4 км), Галиче (7 км), Алтимир (8 км) и Ботево (7 км).

През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът.

Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и други.

Обратното преместване е през 1920 година. Причините за преместването са няколко. Основната е, че на мястото, където се е намирало старото село изчезнала водата. Също така старото село се разполагало върху неравна територия, а и нямало място за разширяване на селището. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място за и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са разположени изток-запад или север-юг.

При избухването на Балканската война през 1912 година един човек от Липница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 737 100,00
Българи 577 78,29
Турци 0 0,00
Цигани 142 19,26
Други 0 0,00
Не се самоопределят 4 0,54
Неотговорили 9 1,22

Здравко Недков - български литературен критик.(1942-2014г.)

Списък на кметовете на с. Липница, малко след Освобождението на България:

  • Ангел Димитров, 1896-1902, 1904-1909
  • Христо Петров, 1902-1904
  • Горан Динчов, 1909-1911 (Председател на тричленната комисия и длъжностно лице по гражданско състояние на общината, заедно с Вълчо Христов и Савчо Каменов)
  • Вълчо Христов, 1911-1913, 1918-1919
  • Цано Диков, 1913-1914
  • Иванчо Радулов, 1914-1917
  • През 1918 г. - Иванчо Радулов, Вълчо Христов и Димитър Беличков
  • През 1920 г. - Цеко Маринов и Георги Тудоров
  • Георги Тудоров, 1920-1921
  • Иван Донов /Чуков/, 1921-1922
  • Марин Христов, 1922-1923
  • Горан П. Серчов, 1923-1924
  • Недко Цолов, 1924-1925
  • Христо Петров, 1925-1926
  • Вълчо Дилчов, 1926-1928
  • Дико Вълчев, 1928-1930
  • Иванчо Коцов, 1930-1931
  • Върбан Тодоров, 1931-1932
  • През 1932-1933, Георги Д. Заев и Никола Христов Николчов
  • Рачо Татарлиев (от гр. Тетевен), 1933-1934
  • Тодор Наков (от гр. Враца), 1934-1939
  • От 1939 г., Георги Пенчев Ралчев (от с. Добролево) кмет на с. Липница, до 09.09.1944, оставил заедно със С. Наков и Татарлиев, нелоши спомени в селото.
  • През 1944 г., Георги Михайлов и Цеко Дечев
  • Цеко Дечев, 1944-1945
  • Петър Тудоров, 1945-1946
  • Христо Йорданов, 1946-1947 – последен кмет
  • През 1948 г. Никола Василев - първият председател на ИК на Общинския съвет на 22.03.1948 г.
  • Христо Цолов, 1948-1949
  • Спас Камалдански, 1949-1955
  • Мико Йотов, 1955-1958
  • Никола Георгиев(от с.Ботево), 1958-1965
  • Марин Наплатарски, 1965-1970 - отново е въведена кметстката институция
  • Христо Марков, 1970-1975
  • Марин Наплатарски, 1975-1977
  • Христо Христов, 1977-1991
  • През 1991 г. Тодор Христов - председател на временната управа
  • Георги Белински, 1991-1994
  • Иван Милев, 1994-1999
  • Румен Шопов 1999-2003
  • Румен Шопов 2003-2007
  • Румен Шопов 2007-2011
  • Румен Шопов 2011-2015
  • Румен Шопов 2015-2019
  • Румен Шопов 2019-2023
  • Румен Шопов 2023-

Забележка: След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., когато Конституцията е суспендирана, а партиите разтурени до 09.09.1944г., кметовете се назначават от областните управители, с изискването да са юристи.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Съборът на село Липница е през предпоследните събота и неделя на месец юни.
  • В покрайнините на селото се намира до неотдавна Гърбавият мост – останки от стар римски мост, възстановен през Възраждането от български майстори. Той е с над триста-годишна история и е част от мемориалния комплекс „Ботев път“, обявен през 1993 година за групов исторически паметник на културата от национално значение. Мостът е занемарен и отново се разрушава.
  • На около 200 метра на юг от селото е изграден и мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци през 1944 година, който включва паметник и скривалище, пред които има парк.
  • Като цяло културният живот на населението е изключително беден, но все пак има читалище, библиотека, „Клуб на пенсионера“ и самодеен състав, изълняващ народни песни.

В 1936 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев,[5] а иконостасът на храма е на дебърските майстори от рода Филипови.[6]

  • В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото.
  • В селото има много липи. На всяка улица са засадени или липи, или черници. До средата на 80-те години се гледат много копринени буби, които се хранят с листата на черниците.
  • Друго интересно за селото е, че в него е имало водогрейка за парни локомотиви. Преди да бъде закрита, теснолинейката Червен бряг – Оряхово минава от там и за местните е било голяма атракция да наблюдават как се зарежда парният локомотив с вода. Парни локомотиви се движат до 1978 година.
  • В село Липница има целодневна детска градина, Здравна служба и Дом за възрастни хора.
  • Училището и църквата в селото са затворени.
  • Всички млади хора се изселват, търсейки препитание в по-големите градове. Като по-голямата част от българските села – и Липница има отрицателен прираст и бързо си отива.
  • Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Лехчево и региона
  • Богдан Николов „От Искър до Огоста
  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  5. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.