Лолита – Уикипедия

Лолита
Lolita
Автор	Владимир Набоков
Създаване	50-те години на XX век Франция
Първо издание	1955 г. Франция
Издателство	Olympia Press
Оригинален език	английски
Вид	роман
Начало	Lolita, light of my life, fire of my loins.
Край	And this is the only immortality you and I may share, my Lolita

„Лолита“ (на английски: Lolita) е роман от Владимир Набоков. Романът е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 в Париж, а след това е преведен от автора на руски и публикуван през 1958 в Ню Йорк. Творбата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и лоша слава заради сюжета си: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуални влечения към 12-годишната Долорес Хейз (едно от галените имена на която е „Лолита“).

След публикуването си „Лолита“ става един от най-известните и спорни примери от литературата на 20 век. Терминът „Лолита“ навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти във филми – през 1962 от Стенли Кубрик с Джеймс Мейсън в ролята на Хумберт и Сю Лион в ролята на Лолита и през 1997 от Адриан Лайн, в ролите – Джереми Айрънс и Доминик Суейн.

Списание Time включва романа в класацията си „100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005“. ^[1]

„Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор роден през 1910 година в Париж, чиито мисли са обзети от „нимфетки“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната ѝ смърт от тиф. Малко преди началото на Втората световна война Хумберт напуска Париж и заминава за Ню Йорк. През 1947 година той се премества в Рамздейл, малък град в Нова Англия, за да пише. Къщата, в която му е обещана стая, изгаря и той попада пред вратата на Шарлот Хейз, чиято идея за вземане на квартирант е изпълнена със сексуален подтекст. Докато двамата разглеждат къщата на госпожа Хейз, Хумберт обмисля различни начини да ѝ откаже, но след като излизат в градината, той съзира Долорес (или Доли, Лолита, Лоли, Ло, Л), 12-годишната дъщеря на Хейз да се пече на слънце. Хумберт вижда в дъщерята Анабел Ли и мигновено се влюбва. Той охотно се съгласява да наеме стаята.

Докато Лолита е на летен лагер, госпожа Хейз дава ултиматум на Хумберт в писмо, че той или трябва да се ожени за нея (оказва се, че тя е безумно влюбена) или трябва да напусне квартирата. Първоначално ужасен, той по-късно вижда живота с Лолита като негова доведена дъщеря като възможност тя да стане част от неговата фантазия. Шарлот изглежда, че не забелязва неговата неприязън към нея и страст към Лолита, докато не прочита неговия дневник. Ужасена и унижена, Шарлот решава да избяга с дъщеря си. Тя написва писма до Хумберт, Лолита и строг пансион за млади момичета, където възнамерява да изпрати дъщеря си. Шарлот се изправя срещу Хумберт, когато той се прибира вкъщи и след като пренебрегва протестите му, че написаното в дневника му е бележки за роман, тя излита от къщи да изпрати писмата. Минаваща кола я блъска, когато пресича улицата и тя умира. Дете намира писмата и ги дава на Хумберт, който ги унищожава.

Хумберт взема Лолита от лагера, като и казва, че майка ѝ е тежко болна и е в болницата след което я отвежда в хотел от висок клас, където я подвежда да вземе успокоително, като казва, че е витамин. Докато чака хапчето да подейства, той се скита из хотела и среща мистериозен мъж, който изглежда е наясно с плана на Хумбърт за Долорес. Хъмбърт се връща в хотелската стая и открива че е бил подведен с по-леко лекарство, тъй като Долорес е просто сънлива и се събужда често, унасяйки се и излизайки от сън.

На сутринта Долорес разкрива на Хъмбърт, че е участвала в сексуална активност с по-голямо момче в различен лагер преди година. След това Хъмбърт се нахвърля върху Долорес и прави секс с нея. След като напуска хотела, Хумберт разкрива на Долорес, че майка й е мъртва. В следващите дни двамата пътуват из страната, шофират по цял ден и отсядат в хотели, където Долорес често плаче нощем. Хумберт отчаяно се опитва да поддържа интереса на Долорес към пътуването и към себе си, като все повече я подкупва в замяна на сексуални услуги. Най-накрая се установяват в Биърдсли, малко градче в Нова Англия. Хъмбърт приема ролята на бащата на Долорес и я записва в местно частно училище за момичета.

Хумберт ревниво и строго контролира всички социални събирания на Долорес и й забранява да излиза и да посещава партита. Едва по инициатива на директора на училището, който смята Хумберт за строг и консервативен европейски родител, той се съгласява Долорес да участва в училищната пиеса, чието заглавие е същото като заглавието на хотела, в който Хумберт среща мистериозния човек. Ден преди премиерата на представлението Долорес бяга от вкъщи след спор с Хумберт. Той я догонва и намира в близкия магазин. Тя му казва, че иска да напусне града за друго пътешествие. Първоначално Хъмбърт е възторжен, но докато пътуват, той става все по-подозрителен. Той чувства, че е следван от някого.

Човекът, който ги следва, е Клеър Куилти - известен драматург, написал пиесата, в която Долорес трябваше да участва. В планините на Колорадо Долорес се разболява. Хъмбърт я закарва в местна болница, откъдето тя е изписана една вечер от нейния „чичо“. Хумберт знае, че тя няма живи роднини и веднага се впуска в безуспешно  търсене, за да открие Долорес и нейния похитител. Хумберт прекарва следващите 2 години умерено функционална връзка с млада алкохоличка на име Рита.

Дълбоко депресиран, Хумберт неочаквано получава писмо от 17-годишната Долорес, в което му казва, че е омъжена, бременна и има отчаяна нужда от пари. Въпреки нейните желания да не я посещава Хъмбърт, въоръжен с пистолет, проследява адреса й. По молба на Долорес, той се представя за неин отчужден баща и не споменава подробности за предишната им връзка със съпруга й Ричард. Долорес разкрива на Хъмбърт, че Куилти я е взел от болницата и тя е била влюбена в Куилти, но той я е отхвърлил, когато тя е отказала да участва в един от неговите порнографски филми. Хумберт твърди на читателя, че в този момент е осъзнал, че през цялото време е бил влюбен в Долорес. Хумберт я умолява да тръгне с него, но тя отказва. Приемайки решението й, Хумберт й дава парите, които й се дължат от наследството. След това Хъмбърт отива в имението на наркомания Куилти и го застрелва няколко пъти.

Малко след това Хумберт е арестуван и в заключителните си мисли той потвърждава любовта си към Долорес и моли мемоарите му да не бъдат публикувани публично до смъртта й. Смъртта на Хумберт (скоро след затварянето му) и Долорес (поради затруднения при раждане на Коледа 1952 г.) вече е разказана в предговора.

„Странностите на Хумберт Хумберт, разбира се, донейде са тежки. Много от случайните му отзиви за жителите и за природата на Америка са смешни. Отчаяната честност, от която вибрира изповедта му, ни най-малко не го освобождава от отговорност заради дяволската му изобретателност. Той е ненормален, той не е джентълмен. Но колко магично пеещата му цигулка поражда у нас нежно състрадание към Лолита, кара ни да се увличаме от книгата въпреки отвращението си към автора.“

• 100-те книги на 20 век според Монд

• „Лолита“ на сайта „Моята библиотека“
• „Лолита“ в „Либрусеке“ Архив на оригинала от 2016-03-02 в Wayback Machine.
• „Лолита“ в „Либрусеке“ Архив на оригинала от 2016-03-02 в Wayback Machine. ((en))

Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.