Лопатица (община Битоля) – Уикипедия

Тази статия е за битолското село. За прилепското вижте Лопатица (община Прилеп).

Лопатица
Лопатица
— село —
41.1594° с. ш. 21.2539° и. д.
Лопатица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина655 m
Население280 души (2002)
Пощенски код7241
МПС кодBT
Лопатица в Общомедия

Лопатица (на македонска литературна норма: Лопатица) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото се намира на 655 m надморска височина, в областта Пелагония, на 16 km северно от Битоля.[1]

Според народната етимология името на селото първоначално било Попатица, тъй като било на път, което по-късно станало днешното Лопатица.[1]

В XIX век Лопатица е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от 1857 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лопатица има 260 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лопатица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лопатица има 200 българи екзархисти.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Пандо Д. Даскалов от Смилево е български кмет на Лопатица от 17 март 1943 година до 9 септември 1944 година.[5]

В 1961 година селото има 615 жители. Населението намалява вследствие на емиграция в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ, Канада, Германия.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 280 жители, всички северномакедонци.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 280
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В Лопатица работи основно училище до 4 отделение.[1]

Родени в Лопатица
  1. а б в г д Лопатица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007