Лора Каравелова – Уикипедия

Лора Каравелова
дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови
Снимка на Лора Каравелова, 1911 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена	Лора Петкова Каравелова 8 ноември 1886 г. София, Княжество България
Починала	30 ноември 1913 г. (27 г.) София, Царство България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Баща	Петко Каравелов
Майка	Екатерина Каравелова
Братя/сестри	Радка Каравелова Виола Каравелова
Съпруг	Пейо Яворов (1912)
Деца	Петко Дренков
Други роднини	Любен Каравелов (чичо)
Лора Каравелова в Общомедия

Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова. Лора Каравелова е племенница на големия български писател и революционер Любен Каравелов и жена на поета Пейо Яворов.

След завършване на гимназиалното си образование в София тя се обучава в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция, а по-късно – в Антверпен, Белгия.

Към 1905 г. между Лора Каравелова и дипломата и публициста Петър Нейков започва връзка, продължила с прекъсвания до 1910 г. въпреки категоричното противопоставяне от страна на влиятелната ѝ майка Екатерина Каравелова.^[1][2]

През 1907 година под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков (1879 – 1933). През 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко (1909 – 1980). Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г.

На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.

Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен – Дора Конова, която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора.

В заветната вечер на 30 ноември 1913 г. на ул. „Раковски“ № 136 избухва скандал от ревност между Лора и Яворов породен от вечер у приятели, където присъства и Дора Конова. Съпругата на Яворов заплашва, че ще се самоубие, но поетът не приема заканата ѝ насериозно. Тогава тя взема пистолета му, насочва го към гърдите си и стреля, като се самоубива на 27 години. Малко след това, шокиран, Яворов пише бележка „Моята Лора се застреля сама“ и също прави опит за самоубийство, като насочва пистолета към слепоочието си и стреля, но неуспешно - поетът бива спасен, но остава сляп.^[3]

В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии – тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание, най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора, се налага втората версия, и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.

Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, Лора Каравелова е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. На нея са посветени и част от лирическите произведения на поета, сред които „На Лора“, „Проклятие“ и други. Любовната драма между Каравелова и Яворов е сюжет на драматичната пиеса на Константин Илиев „Нирвана“ (1982), както и на игралния филм „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ (1984).

• „Проблемата Лора Каравелова – Яворова“, публикувано във в. „Литературен глас“, бр. 299 – 306, София, 1936 година
• Йордан Ефтимов, „Лора и картината на времето“, Портал за култура, изкуство и общество, 29 януари 2014

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN PLWABN VIAF WorldCat