Луи Леже – Уикипедия

Тази статия е за френския филолог. За дипломата, чието име носи централна софийска улица вижте Леандър Леге.
Луи Леже
Louis Léger
френски славист
Луи Леже през 1895 г.
Луи Леже през 1895 г.
Роден
Починал
30 април 1923 г. (80 г.)
Париж, Франция
ПогребанПариж, Франция
Националност Франция
Работилписател, учен-славист
Научна дейност
Областфилология, етнография
Работил вСорбона;
Колеж дьо Франс (1885 – 1923)
Публикации„La Bulgarie“ (1885)
Членува вБългарско книжовно дружество;
Академия за надписи и художествена проза
ПовлиялАндре Мазон
Подпис
Луи Леже в Общомедия

Луѝ Пол Марѝ Лежѐ (на френски: Louis Paul Marrie Léger) е френски славист.[1] Почетен член на Българското книжовно дружество (1884), член на френската Академия за надписи и художествена проза (Académie des inscriptions et belles-lettres) в Париж и на академиите на науките в Санкт Петербург, Белград и Букурещ.

Луи Леже е първият френски преводач на „Житие и страдания грешнаго Софрония“, чете лекции, свързани с българската история и литература, с акцент върху Златния век на цар Симеон, богомилството и времето на Пазвантоглу.

Заради голямата му пробългарска дейност е наричан „български консул в Париж“.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1843 година в Тулуза, регион Юг-Пиренеи, Франция. Завършва право в Париж. Води курс по славянска литература в Сорбоната, след това в Колеж дьо Франс. През 1868 г. защитава докторската си дисертация на тема „Св. св. Кирил и Методий“.

След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България – „класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър“, според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата си „Сава, Дунав и Балканите“ (1883).

През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. В края на същата година, с финансовата помощи на български дарители, като Евлоги Георгиев, издава книгата „La Bulgarie“, сборник с негови лекции и статии за България.[3]

При последното си посещение на България през 1912 г., в навечерието на сключения Балкански съюз и Балканската война, Леже прави своеобразното си завещание към българския народ:

„ Откогато съм се запознал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му. Отворете, която щете моя книга и ще видите колко ви обичам и ценя дори когато вършите глупости. Аз бих желал всички славяни да живеят в сговор. Това съм поддържал и ще поддържам до гроб. Борбите, вътрешни и междуславянски, само ще ви отслабят за сметка на враговете ви. В името на Реймското Евангелие, мой скъп труд, което препечатах в разкошно издание в 1899 г., завещавам ви да живеете в сговор помежду си – само така ще преодолеете нещастията, които преживяхте и преживявате. “

Умира на 30 април 1923 година в Париж на 80-годишна възраст.

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Луи Леже

Някои от многобройните му трудове са:

  • Chants héroïques et chansons populaires des Slaves de Bohême, Paris, Librairie internationale, 1866
  • Cyrille et Méthode: étude historique sur la conversion des slaves au christianisme. Paris, A. Franck, 1868. Посетен на 14 юни 2018.
  • La Crise autrichienne („Австрийската криза“), Paris, 1868
  • Славянският свят (1873)
  • Славянски проучвания (1875),
  • Grammaire russe („Руска граматика“), Maisonneuve, 1877
  • Histoire de l'Autriche-Hongrie („История на Австро-Унгария“), Paris, 1879
  • Nouvelles études slaves histoire et littérature („Нови славянски проучвания“), 1880
  • Recueil de contes populaires slaves, Ernest Leroux, Paris, 1882
  • „Cours de Louis Léger, leçon d’ouverture au Collège de France“, Revue bleue politique et littéraire, 1885
  • La Bulgarie („България“), Paris, 1885
  • Nouvelles études slaves histoire et littérature („Нови славянски проучвания“), 1886
  • Russes et Slaves, études politiques et littéraires („Руси и славяни“, в 3 ч. – 1890, 1896 и 1899), Hachette, 1890
  • Le monde slave, études politiques et littéraires („Славянският свят: Политически и литературни студии“), Hachette, 1897
  • Notice sur L'Évangéliaire slavon de Reims, dit Texte du sacre. Reims, F. Michaud, 1899. Посетен на 13 юни 2018.
  • La Mythologie slave („Славянска митология“), 1901
  • Турци и гърци против българи в Македония (1904)
  • Nicolas Gogol („Николай Гогол“), 1913
  • Moscou („Москва“), 1904, 1910
  • Сърби, хървати и българи (1913)
  • Le panslavisme et l'intérêt français, Flammarion, Bibliothèque de philosophie scientifique, 1917

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((ru)) Биографична справка за Луи Леже, сайт на ИС на Архивите на Руската академия на науките.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 588 – 589.
  3. ↑ Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 151 – 152.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луи_Леже&oldid=12208440“.