Лукас Берфус – Уикипедия

Лукас Берфус Lukas Bärfuss
Лукас Берфус през 2014 г.
Роден	30 декември 1971 г. (52 г.) Тун, Швейцария
Професия	писател
Националност	Швейцария
Жанр	роман, новела, пиеса, есе
Награди	„Награда Йохан Петер Хебел“ (2016)
Уебсайт	Страница в IMDb
Лукас Берфус в Общомедия

Лукас Берфус (на немски: Lukas Bärfuss) е швейцарски писател, автор на романи, новели, пиеси и есета.

Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. След като завършва основно училище, се издържа като берач на тютюн, железар и градинар. По-късно работи в колективно ръководена книжарница, където намира пътя си към литературата. От 1997 г. е писател на свободна практика и лектор в Швейцарския литературен институт в Бил. Същевременно от 2009 до 2013 г. е драматург в Цюрихския театър. Написал е редица пиеси за театралната трупа АСА400. Сътрудничи също на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин.

През 2003 г. германското списание „Театер хойте“ (Театърът днес) го определя като многообещаващ съвременен немскоезичен автор. През 2005 г. на театралните празници в Мюлхайм, а след това и от списание „Театер хойте“ е обявен за драматург на годината.

След новелата „Мъртъвците“ и сборниците с пиеси „Сексуалните неврози на нашите родители“ и „Амигдала“ Берфус публикува през 2008 г. първия си роман „Сто дни“. За него получава немските награди „Мара Касенс“, „Ана Зегерс“, „Ханс Фалада“ и специалната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“, както и наградата на „Швейцарската Фондация „Шилер““.

За издадения през 2017 г. роман „Хагард“ писателят получава наградата „LiteraTour Nordе“. Негови творби са преведени на много езици, включително и на български.

Днес Лукас Берфус живее в Цюрих.

• Die toten Männer, Novelle, 2002

Мъртъвците, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров

• Hundert Tage, Roman, 2008, 2010

Сто дни, изд.: Рива, София (2010), прев. Владко Мурдаров

• Koala, Roman, 2014

Коала, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров

• Stil und Moral, Essays, 2015
• Hagard, Roman, 2017^[1]

• Sophokles’ Ödipus, 1998
• Siebzehn Uhr Siebzehn, 2000
• 74 Sekunden. Monolog, 2000
• Vier Frauen. Singspiel, 2000
• Die Reise von Klaus und Edith durch den Schacht zum Mittelpunkt der Erde, 2001^[2]
• Meienbergs Tod. Groteske, 2001

Смъртта на Майенберг, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров

• Vier Bilder der Liebe, 2002^[3]

Четири картини на любовта, изд.: Рива, София (2012), прев. Владко Мурдаров

• Die sexuellen Neurosen unserer Eltern, 2003^[4]

Сексуалните неврози на нашите родители, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров

• Der Bus (Das Zeug einer Heiligen), 2005

Автобусът или Дарбата но една светица, изд.: Пигмалион, Пловдив (2006), прев. Владко Мурдаров

• Alices Reise in die Schweiz, 2005

Алис пътува за Швейцария, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров

• Die Probe (Der brave Simon Korach), 2007^[5]

Пробата, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров

• Amygdala, 2009^[6]

Амигдала, изд.: Пигмалион, Пловдив (2008), прев. Владко Мурдаров

• Öl, 2009^[7]
• Malaga, 2010^[8]
• Parzival, Nach Wolfram von Eschenbach, 2010^[9]

Парсифал, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров

• Zwanzigtausend Seiten, 2012^[10]

Двайсет хиляди страници, изд.: Black Flamingo, София (2012), прев. Владко Мурдаров

• Die schwarze Halle, 2013
• Frau Schmitz, 2016

Госпожа Шмиц, изд.: Black Flamingo, София (2018), прев. Владко Мурдаров

• 2001: Kulturförderpreis der Stadt Thun
• 2003: Nachwuchsautor des Jahres der Zeitschrift Theater heute für Die sexuellen Neurosen unserer Eltern
• 2004: 2. Hörspielpreis der Stiftung Radio Basel für Jemand schreit in unseren Rosen
• 2005: „Мюлхаймска награда за драматургия“ für Der Bus
• 2005: „Награда Герит Енгелке“
• 2007: „Шпихер: литературна награда Лойк“
• 2008: „Награда Мара Касенс за първи роман“ für Hundert Tage
• 2008: „Награда Ана Зегерс“ (gemeinsam mit Alejandra Costamagna)
• 2009: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ für Hundert Tage^[11]
• 2009: „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“ (Sonderpreis) für Hundert Tage
• 2010: „Награда Ханс Фалада“ на град Ноймюнстер
• 2011: Kulturpreis Berner Oberland
• 2013: „Берлинска литературна награда“^[12]
• 2014: „Литературна награда на Золотурн“
• 2014: „Немска награда за книга“ (номинация), mit Koala
• 2014: „Швейцарска награда за книга“ für Koala
• 2015: „Награда Николас Борн“
• 2016: „Награда Йохан Петер Хебел“
• 2018: „Награда на ЛитераТур Норд“ „für sein bisheriges Werk und seinen jüngsten Roman Hagard“
• 2019: „Награда Георг Бюхнер“

• В Общомедия има медийни файлове относно Лукас Берфус
• ((de)) Биографични данни за Лукас Берфус в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Лукас Берфус в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Лукас Берфус в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Лукас Берфус в Швейцарската национална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Лукас Берфус в Perlentaucher
• ((de)) Лукас Берфус в Die LYRIKwelt
• ((de)) Лукас Берфус в Personensuche
• ((en)) Лукас Берфус в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLG NSK PLWABN LIBRIS IdRef TLS VIAF WorldCat