Луфтвафе – Уикипедия

Луфтвафе (на немски: Luftwaffe – въздушно оръжие) е названието на германските военновъздушни сили.

 Основна статия: Военновъздушни сили на Германската империя

 Основна статия: Луфтвафе на Третия райх

След разгрома на Германската империя през Първата световна война, Версайският договор забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни самолети. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва секретен договор със Съветския съюз. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от 1923 до 1933 г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището Липецк, а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално 4-ти авиоотряд на 40-и авиополк на Червената армия. Тези пилоти образуват ядрото на Луфтвафе, създадено след като Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа партия идват на власт през 1933 г.

Луфтвафе е създадено официално на 9 март 1935 г. като самостоятелен род войска с персонал 18 200 души. Главнокомандващ е райхсмаршал Херман Гьоринг, по това време герой от Първата световна война, въздушен ас с 35 победи.

Луфтвафе натрупва първия си боен опит в гражданската война в Испания, която се превръща в изпитателен полигон за немските самолети. 7000 доброволци от легиона „Кондор“ участват на страната на националистите на генерал Франсиско Франко. В хода на военните действия се разработват много нови тактически прийоми.

Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600 000 души в началото на Втората световна война на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените полеви дивизии (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през 1943 г., а накрая на 50 през 1944 г.

До края на 1942 г. Луфтвафе се използва основно като настъпателна сила, въздушна поддръжка на настъпващата германска армия. През 1943 г. нещата се обръщат. СССР започва контранастъпление от изток, Западните Съюзници настъпват в Африка, а самата Германия става обект на масирани нападения от съюзнически тежки бомбардировачи. С това и задачата на Луфтвафе става от нападателна на отбранителна.

 Основни статии: Военновъздушни сили на ГДР и Военновъздушни сили на ФРГ

Машина	Произход	Тип	Вариант	В експлоатация[1]	Бележки
Еърбъс А310	Франция	транспортен възд. цистерна	А310-304 А310 MRTT	7
Еърбъс A319CJ	Германия	VIP транспорт	A319-114CJ	0	2 поръчани
Еърбъс A340	Франция	VIP транспорт	А340-300	0	2 бивши самолета на Луфтханза ще влязат в експлоатация през 2009
Еърбъс A400M	Испания	транспорт / цистерна	А400М	0	60 поръчани
Bell UH-1	САЩ	транспортен вертолет	UH-1D	73	конструирани от Dornier
Bombardier Challenger 600	Канада	VIP транспорт	CL-601	6
RQ-4 Global Hawk	САЩ  Германия	разузнавателен БЛА	RQ-4B Block 20	0	5 поръчани, ще бъдат конструирани от Northrop Grumman и оборудвани с прибори на EADS
Bombardier Global Express	Канада	VIP транспорт	Global Express 5000	0	4 поръчани
T-6 Texan II	САЩ	учебен самолет	Т-6А	?	Летят със знаците на американските ВВС
Eurocopter Couger	Франция	транспортен вертолет	AS 532U-2	3
Eurofighter Typhoon	Германия	изтребител	EF-2000	40	още 140 поръчани
Grob G 120	Германия	учебен самолет	G-120	6	базирани в Аризона, САЩ
F-4 Phantom II	САЩ	изтребител	F-4F	44	в експлоатация до 2012, ще бъдат заменени от Eurofighter Typhoon