Луций Волкаций Тул – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Волкаций Тул.

Луций Волкаций Тул
Lucius Volcatius Tullus
римски политик
Роден
около 108 г. пр.н.е.
Починал
Семейство
РодВолкации
Бащанеизв.
Майканеизв.
Съпруганеизв.
ДецаЛуций Волкаций Тул

Луций Волкаций Тул (на латински: Lucius Volcacius Tullus; Volcatius; * 108 пр.н.е.; † 49 пр.н.е.) e политик на късната Римска република.

През 66 пр.н.е. е избран за консул заедно с Маний Емилий Лепид.[1] Той пречи на кандидатурата за консул за 65 пр.н.е. на Луций Сергий Катилина и потиска неговия първи заговор.[2]

През 56 пр.н.е. сенатът му дава нареждането да даде задачата на Гней Помпей да помогне на египетския цар Птолемей XII да вземе трона. В гражданската война между Гай Юлий Цезар и Помпей той се опитва безуспешно да преговаря между двамата.

Той има двама сина:

  1. Цицерон, de lege agraria 2, 3.
  2. Асконий Педиан 89C (за загубената реч на Цицерон in toga candida); Цицерон, In Catilinam 1, 15; Салустий, Coniuratio Catilinae 18.