Луций Квинкций Цинцинат – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Квинкций Цинцинат.

Луций Квинкций Цинцинат
Lucius Quinctius Cincinnatus
римски политик
Статуя на Цинцинат в Синсинати, Охайо
Статуя на Цинцинат в Синсинати, Охайо

Роден
Починал
Семейство
Майканеизв.
Братя/сестриТит Квинкций Капитолин Барбат[1]
ДецаЛуций Квинкций Цинцинат[2][3]
Тит Квинкций Пен Цинцинат[2][4]
Кезо Квинкций[2][5]
Квинт Квинкций Цинцинат[2][6]
Луций Квинкций Цинцинат в Общомедия
Цинцинат, в Promptuarii Iconum Insigniorum от 16 век.

Луций Квинкций Цинцинат (на латински: Lucius Quinctius Cincinnatus; * 519 пр.н.е.; † 430 пр.н.е.) e римски консул през 460 пр.н.е. и диктатор през 458 пр.н.е. и 439 пр.н.е.

Той става за пръв път диктатор, когато Рим е заплашен от нападенията на племената екви, сабини и волски. Сенатът тогава го моли да поеме ролята на самостоятелен владетел, за да спаси града. През 458 пр.н.е. побеждава еквите в битка при планината Алгид до планината Алгид. Според Диодор Сицилийски през 457 пр.н.е. вероятно е консул с Марк Фабий Вибулан вместо Гай Хораций Пулвил и Квинт Минуций Есквилин.[7]

Цинцинат е древноримски патриций, но води живот на фермер. Той веднага се съгласява на предложението на Сената да стане диктатор, за да изпълни своя дълг към родината.[8] За 16 дена той побеждава враговете. В това време земите му не се обработват. След това Цинцинат връща властта обратно на народните представители и работи в чифлика си.

През 439 пр.н.е. е отново диктатор по време на разгрома на въстанието на плебеите. И този път той не стои дълго на тази служба, а се връща към своята земеделска работа. След около пет години Цинцинат умира в дълбока старост. Цинцинат е пример за републиканските добродетели, най-вече при Катон Стари.

Той има син, Кезо Квинкций, който е противник на трибуните и плебеите.

  1. QUIN0142 L. Quinctius (27) L. f. L. n. Cincinnatus // Посетен на 19 март 2021 г.
  2. а б в г L. Quinctius (27) L. f. L. n. Cincinnatus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 231 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 254 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. 5029 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. 303 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  7. Диодор Сицилийски, Histoire universelle, Livre XII, 2
  8. Ливий, Ab urbe condita III, 26 – 29.