Лъжата (теленовела, 1998) – Уикипедия

Лъжата
La mentira
Жанр	Теленовела
Създател(и)	Каридад Браво Адамс
Сценарий	Нора Алеман (адаптация) Мартин Тамес Рене Борбоя Алехандра Леон де ла Бара (литературна редакция)
Режисура	Серхио Катаньо Рафаел Естебан Клаудио Рейес Рубио
Камера	Армандо Сафра Марко Родригес
Актьори	Кейт дел Кастийо Гай Екер Карла Алварес Салвадор Пинеда Ерик дел Кастийо
Начална мелодия	Me voy a quitar de en medio (в изпълнение на Висенте Фернандес)
Страна	Мексико
Език	Испански
Епизоди	100
Продукция
Изпълнителен продуцент	Карлос Сотомайор
Продуцент(и)	Рафаел Уриостеги
Времетраене	41-44 минути
Разпространение
ТВ канал	Canal de las Estrellas
Излъчване	13 юли 1998 - 27 ноември 1998
Хронология
Свързани продукции	Лъжата (1965) Непростимо (2015)
Страница в IMDb

„Лъжата“ (на испански: La mentira) е мексиканска теленовела, режисирана от Серхио Катаньо, Рафаел Естебан и Клаудио Рейес Рубио, и продуцирана от Карлос Сотомайор за Телевиса през 1998 г. Адаптация е на едноименната теленовела от 1965 г., базирана на романа La mentira от Каридад Браво Адамс.^[1]

В главните роли са Кейт дел Кастийо и Гай Екер, а в отрицателната – Карла Алварес. Специално участие вземат Роса Мария Бианчи, Бланка Гера и Ерик дел Кастийо.

Деметрио Асунсоло пристига в Пуебло Алегре, малко и отдалечено село в щата Халиско, където неговият полубрат, Рикардо Платас, живее и работи, култивирайки агаве; там, Деметрио открива с ужас, че Рикардо се е самоубил, след като една жена е разбила сърцето му. Малко по малко и благодарение на помощта на жителите, които първоначално са враждебни към него, но в крайна сметка предлагат своето приятелство, Деметрио успява да събере уликите, довели до трагедията.

Разследването му го води до град Мексико, до имението на богатото семейство Фернандес-Негрете, където Рикардо е работил за известно време. Според информацията, която Деметрио има, жената, заради която Рикардо се е самоубил, живее в тази къща и името ѝ започва с буквата В, тъй като в прощалното писмо на Рикардо се споменава, а и до писмото Деметрио е открил брошка във формата на същата буква.

Деметрио посещава парти, организирано в дома на Фернандес-Негрете, и там среща братовчедките Вероника и Вирхиния Фернандес-Негрете, племеннички на господарите на дома – Теодоро и Сара Фернандес-Негрете. Без да знае коя е виновницата за смъртта на брат му, Деметрио се подвежда от поредица от съвпадения и слухове и в крайна сметка вярва, че жената, която търси, е Вероника. Той започва плана си за отмъщение – флиртува с Вероника, съблазнява я и я кара да се влюби в него, а след това ѝ предлага брак. След сватбата им, Деметрио отвежда Вероника в Пуебло Алегре, решен да направи живота ѝ невъзможен, за да отмъсти за смъртта на брат си.

Всъщност, и Деметрио, и Вероника са жертви на Вирхиния, зад чието ангелско лице се крие извратена душа. Целта на Вирхиния е да се омъжи за Хуан, своя братовчед, за да промени статута си от племенница на снаха, ставайки два пъти Фернандес-Негрете, и по този начин да превземе цялото наследство.

Когато Деметрио открива истината, всичко изглежда изгубено, защото Вероника го изоставя и не му вярва. Ето защо, Деметрио ще трябва да се бори, за да си възвърне любовта ѝ.

Част от актьорския състав:

• Кейт дел Кастийо – Вероника Фернандес-Негрете де Асунсоло
• Гай Екер – Деметрио Асунсоло
• Карла Алварес – Вирхиния Фернандес-Негрете де Фернандес-Негрете
• Серхио Басаниес – Хуан Фернандес-Негрете Монтеро
• Роса Мария Бианчи – Сара де Фернандес-Негрете
• Ерик дел Кастийо – Теодоро Фернандес-Негрете
• Силвия Марискал – Летисия
• Бланка Гера – Миранда Монтесинос
• Тони Браво – Андре Бело
• Салвадор Пинеда – Франсиско Могел
• Тина Ромеро – Ирма де Могел
• Аарон Ернан – Отец Пабло
• Карлос Камара – Хосе Диес
• Гилермо Ривас – Професор Агире
• Луис Гатика – Сантяго Терасас
• Роксана Кастеянос – Ядира Балансарио
• Исраел Хайтович – Хасинто
• Ампаро Гаридо – Антония
• Хулио Брачо – Карлитос
• Майрин Вилянуева – Никол Белот
• Клаудия Елиса Агилар – Хилдарда
• Густаво Негрете – Карлос
• Серхио Рейносо – Ернесто Сауседо
• Алехандра Монтерубио – Сусана Бланкет
• Монсерат Кампос – Шантал

Премиерата на Лъжата е на 13 юли 1998 г. по Canal de las Estrellas. Последният 100. епизод е излъчен на 27 ноември 1998 г.

• Лъжата (1952), филм, режисиран от Хуан Х. Ортега. С участието на Марга Лопес, Хорхе Мистрал и Джина Кабрера.
• Лъжата (1965), теленовела, режисирана и продуцирана от Ернесто Алонсо за Телевиса. С участието на Хулиса, Енрике Лисалде и Фани Кано.
• Calúnia (1966), бразилска теленовела за TV Tupi. С участието на Фернанда Монтенегро, Серхио Кардосо и Хеорхия Хомиде.
• Лъжата (1970), филм, режисиран от Емилио Гомес Муриел. С участието на Хулиса, Енрике Лисалде и Бланка Санчес
• Любовта никога не умира (1982), теленовела, режисирана от Алфредо Салданя и продуцирана от Ернесто Алонсо за Televisa. С участието на Кристиан Бах, Франк Моро и Силвия Паскел.
• Клетва за отмъщение (2008), теленовела, продуцирана за Телемундо. С участието на Наталия Страйгнард, Освалдо Риос и Доминика Палета.
• Когато се влюбиш (2010), теленовела, продуцирана от Карлос Морено за Televisa. С участието на Силвия Наваро, Хуан Солер и Джесика Кох.
• Coraçőes Feridos (2010, излъчена през 2012), бразилска теленовела за SBT. С участието на Патрисия Барос, Флавио Толесани и Синтия Фалабела.
• Непростимо, мексиканска теленовела, продуцирана от Салвадор Мехия за Телевиса. С участието на Ана Бренда Контрерас, Иван Санчес, Гретел Валдес и Серхио Сендел.

• „Лъжата (теленовела, 1998)“ в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La mentira (telenovela de 1998) в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​