Монд – Уикипедия

„Монд“
	„Монд“
	Първото издание от 18 декември 1944 г.
Информация
Вид	ежедневник
Начало	1944
Собственик	Groupe Le Monde
Издател	Луис Драйфус
Главен редактор	Жером Фенольо
Персонал	165
Език	френски език
Политически	център ляво
Тираж	331 837
Държава	Франция
Седалище	Париж, Франция
Сайт	www.lemonde.fr
	Монд в Общомедия

„Монд“ (на френски: Le Monde, в превод „Свят“) е френски вестник, всекидневник с тираж 364 240 екземпляра през 2014 г. Първият му брой излиза на 19 декември 1944 г. и е един от най-четените и уважавани вестници във Франция. От 19 декември 1995 г. вестникът е достъпен и онлайн.

„Монд“ се чете от около 2 милиона читатели на ден в повече от 120 страни. В редакцията му работят около 165 журналисти и кореспонденти. Вестникът излиза с различни притурки, една от които представя избрани статии от „Ню Йорк Таймс“.

„Монд“ е основан през 1944 г. от Юбер Бьов-Мери́ (Hubert Beuve-Méry, 1902 – 1989) по разпореждане на Шарл де Гол^[1]. Наследник е на вестник Le Temps (1861 – 1942) и приема изцяло неговия формат. Първоначално вестникът се представя като левоцентристки, но постепенно загубва тази ориентация и днес се смята за умерен. От 1985 г. заглавната страница е илюстрирана с карикатура на актуално събитие, което се превръща в негов отличителен белег. От 19 декември 1995 г. вестникът е достъпен и в електронен вариант в Интернет.

Собственици

До 2010 г. най-голям акционер на изданието е щатът от журналистите на вестника – 53% са принадлежали на сътрудници и служители във вестника, останалите 47% са били поделени между Danone, BNP Paribas и френския магнат Франсоа Пино. В края на 2010 г. инвеститорите Ксавие Ниел, Матийо Пигас и Пиер Берже купуват за $150 млн. 64% от акциите на вестника, който към този момент е пред банкрут. Новите собственици преструктурират компанията, вследствие на което „Монд“ за пръв път за последните 10 години става печеливш.

През октомври 2018 г. редакционният колектив научава, че Матийо Пигас е продал 49% от своя дял в компанията на чешкия бизнесмен, милиардерът Даниел Кржетински (Daniel Křetínský). Това предизвиква безпокойство сред журналистите, които се опасяват, че редакционната им независимост ще се наруши.^[2]

Източници

↑ The National Daily Press of France, „The Golden Age and the War Years“, стр.113, Summa Publications, Inc; 1998 г., ISBN 1-883479-20-7
↑ Le Monde journalists warn of threat to editorial independence // The Guardian. 10 септември 2019. Посетен на 10 август 2020.

Външни препратки

www.lemonde.fr – официален сайт

[1] The National Daily Press of France, „The Golden Age and the War Years“, стр.113, Summa Publications, Inc; 1998 г., ISBN 1-883479-20-7

[2] Le Monde journalists warn of threat to editorial independence // The Guardian. 10 септември 2019. Посетен на 10 август 2020.

[1]

[2]