Любен Йорданов – Уикипедия

Любен Йорданов е френски и монакски цигулар от български произход.

Син е на известния софийски адвокат Христо Йорданов. Майка му Цветана Йорданова е учителка по математика. Изборът му на професия, както и този на брат му Здравко – виолончелист и сестрите му Вера – пианистка и Лилия – теоретичен факултет, обаче е музиката.

Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Владимир Аврамов.

Той е 2 пъти лауреат на международния музикален конкурс Concours musical international Reine-Élisabeth-de-Belgique – през 1951 и 1955 г. Печели и награда на Парижката консерватория.

След това става концертмайстор на националния оркестър на операта в Монте Карло, а от 1967 до пенсионирането си през 1991 г. е концертмайстор на Оркестъра на Париж.^[1].

Баща е на актьора Владимир Йорданов.

• През 1996 г. президентът на България Желю Желев го удостоява с орден „Мадарски конник“, първа степен.
• Кавалер е на Почетния легион на Франция.
• Получава и специално отличие от белгийската кралица.

• Quatuor pour la fin des temps на Оливие Месиен
• Danse macabre на Сен-Санс с диригент Даниел Баренбойм с Оркестъра на Париж
• Сонати за цигулка от Хиндемит, Барток, Прокофиев, Стравински

• novinar.bg
• www.concours-reine-elisabeth.be^{[неработеща препратка]}
• „Un coeur en hiver“
• "Messiaen: Quatuor pour la fin du temps". Amazon
• „Rostropovich Edition“. Amazon
• „Pierre Dervaux – Orchestre De Paris – Luben Yordanoff“
• Camille Saint-Saens (1835 – 1921): Danse Macabre op. 40, Poème symphoniique d'après une poésie de Henri Cazalis; Mouvement modéré de Valse.Chicago Symphony Orchestra, Daniel Barenboim, solo violin: Luben Yordanoff

Нормативен контрол BIBSYS BNF GND ISNI NLI J9U LCCN MBa NKC IdRef VIAF WorldCat