Любомир Лулчев – Уикипедия

Любомир Лулчев
български политик
Роден	18 октомври 1886 г. Кнежа, Княжество България
Починал	1 февруари 1945 г. (58 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Национален военен университет

Любомир Христов Лулчев е български офицер и политик, личен съветник на цар Борис III, езотерик.

Роден е на 18 октомври (1 ноември) 1886 г. в Кнежа.^[1] Внук е на Андрей Лулчев, български възрожденец от Копривщица, съратник на Васил Левски, един от ръководителите на революционния комитет в Оряхово.^[2][3] Брат е на Андро Лулчев^[4][1] и племенник на Коста Лулчев.^[5]

Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия.^[6] Служи в 36^-и пехотен козлодуйски полк и 16^-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III.^[7][8] В художествената литература и в политическата публицистика от това време го наричат „Българския Разпутин“.^[1]

Женен е за Ангелина (Гела) Радойкова, дъщеря на генерал Станчо Радойков, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“. Жената на Лулчев е убита на 17 срещу 18 май 1930 г. от ученичката ѝ по пиано Малина Тимева и майка ѝ, за да прикрият кражбата на бижутата ѝ. Двете получават смъртна присъда, заменена с доживотна. В затвора Малина Тимева става близка с Цола Драгойчева.^[9]

След Деветосептемврийския преврат Любомир Лулчев е арестуван на 6 октомври 1944 г. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд като съветник на цар Борис III и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.^[1] Междувременно след завземането на властта от комунистите Малина Тимева е освободена и действа като отечественофронтовка, а Цола Драгойчева изрично набелязва Любомир Лулчев в списъка за хора със смъртни присъди.^[10]

• Възкресение (1928)
• Кръстопът (1932)
• Думите на видния странник Буди-Са (1934)
• Хигиена: Здрав и млад (1937)
• Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)

1. При Адепта (1938)
2. Вечният извор (1939)
3. В светлината на Учителя (1940)
4. Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
5. Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)

• На планината: Царят иска да знае (1935)
• През вековете (1936)
• Край огнището: За царския син и мъдреца (1934)]
• При спорната гора
• Три приказки за стари и млади (1942)
• Приказка за брадичката
• Стара приказка
• Приказка за Учителя и ученика

1. Генко Орлето
2. Бунт
3. Благословение

• Благословение (1940 г.)
• Нови хора (1937 г.)

• Подпоручик (17 февруари 1908)
• Поручик (19 февруари 1911)
• Капитан (18 май 1914)
• Майор
• Подполковник

Псевдоними на Любомир Лулчев

• Майн Ру
• Любомили

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Военна история на България“