Македония (1926 – 1934) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.
„Македония“ | |
Брой № 1, страница № 1 | |
Информация | |
---|---|
Вид | седмичник |
Начало | 11 октомври 1926 година |
Край | 31 август 1934 година |
Цена | 1 лев, годишен абонамент 300 лева |
Издател | Георги Кулишев, Симеон Евтимов, Димитър Талев |
Главен редактор | Йордан Бадев, Васил Пундев |
Език | български |
Тираж | 10 000 – 12 000 |
Свързани вестници | „Независима Македония“ „Илинден“ „Устрем“ |
Македония в Общомедия |
„Македония“ с подзаглавие Всекидневник за политика, културен живот и информация е български вестник, който излиза в София, Царство България, от 11 октомври 1926 до 31 август 1934 година. „Македония“ е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник по онова време сред македонската емиграция в България и е близък на кръговете на Вътрешната македонска революционна организация.
През есента на 1926 година Централния комитет, Задграничното представителство и Висшият организационен съвет на ВМРО взимат решение за издаване на единен ежедневник, който да отразява македонската тематика - така седмичните вестници „Независима Македония“, „Илинден“ и „Устрем“, съответно печатни органи на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства, Илинденската организация и Македонския младежки съюз се обединяват. Издаването им е преустановено и на тяхно място излиза вестник „Македония“. Решено е директор на вестника да е Георги Кулишев, главен редактор Йордан Бадев и редактори Кръстьо Велянов и Никола Джеров. По-късно Бадев заминава за Париж и на негово място идва Васил Пундев.[1]
В програмната статия на брой 1 „Македонският въпрос чака своето разрешение“ на два пъти се подчертава
„ | дълбокото национално съзнание на македонските българи[2] | “ |
След убийството на Александър Протогеров Кулишев, Пундев и Джеров напускат редакцията, като издават прощален дублиращ брой № 615 и той е овладян от михайловисткото крило. Пундев започва да издава вестник „Вардар“.[3] Начело на вестника застават Симеон Евтимов и Димитър Талев. Вестникът е за присъединяването на Македония към България. В 1932 година вестникът временно е спрян и на негово място излиза „Независима Македония“ с редактор Велко Думев.[4]
Скоро след извършването на Деветнадесетомайския преврат от 1934 година издаването на вестника е преустановено.[5][6][7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Дигитализирани броеве на вестник „Македония“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 161 – 161.
- ↑ Македония, бр.1, год.I, София, 11 октомври 1926, стр. 1.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 163.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 186.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 144.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 531.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 459.