French
DeutschМакрихори (дем Места) – Уикипедия
| Макрихори Μακρυχώρι | |
| — село — | |
  Макрихори  Макрихори  Макрихори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Географска област | Урвил |
| Надм. височина | 220 m |
| Население | 81 души (2021 г.) |
Макрихори или Узункьой (на гръцки: Μακρυχώρι, на катаревуса: Μακρυχώριον, Макрихорион, до 1926 година Ουζούν Κιόι, Узун Кьой[1]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е на 32 km североизточно от Кавала, на надморска височина от 220 m, в планината Урвил.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век е село в Саръшабанска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Узун Кьой (Uzun Kuju),[3] също и на картата на Йоргос Кондоянис – Узункьой (Ουζούνικιοϊ).[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Узунъ Кьой е турско селище и в него живеят 900 турци.[5]
Според гръцка статистика към 1911 година селото е изцяло мюсюлманско с 1020 жители мюсюлмани.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според статистика от 1913 година има население от 1020 души.[4] През 20-те години на XX век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 164 семейства с 628 души, като селището е смесено местно-бежанско.[6]
Българска статистика от 1941 година показва 1031 жители.[7]
Населението произвежда предимно тютюн и малко количество пшеница.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Шахрази мандра[8] | Σαχπάζη Μάνδρα | Акрорахи | Ακροράχη[9] | местност в Урвил, ЮЗ от Макрихори[8] |
| Домашли[8] | Ντοσμαλῆ | Пондоливадо | Ποντολίβαδο[9] | бивше село, ЮЗ от Макрихори[8] |
| Кедик[8] | Κενττίκ | Агиовуни | Ἀγιοβούνι[9] | връх в Урвил (481,8 m), ЮИ от Макрихори[8] |
| Саут дере[8] | Σαοὺτ Ντερὲ | Ития Рема | Ἰτιὰ Ρέμα[9] | ляв приток на Куру дере[8] |
| Чайлик[8] | Τσαϊλίκ | Ксиропотамос | Ξηροπόταμος[9] | името на Куру дере в средното ѝ течение[8] |
| Имерли[8] | Ἠμερλῆ | Оросимон | Ορόσημον[9] | връх в Урвил (518,4 m), СЗ от Макрихори[8] |
| Мал Куру[8] | Μὰλ Κοροῦ | 40 Стремата | 40 Στρέμματα[9] | местност в Урвил, С от Макрихори[8] |
Става част от тогавашния дем Орино по закона Каподистрияс от 1997 година. С въвеждането на закона Каликратис, Макрихорион става част от дем Места.[10]
Според преброяването от 2001 година има 111 жители, а според преброяването от 2011 година има 84 жители.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1020[7] | 858[7] | 673[7] | 1063[7] | 813[7] | 389[7] | 250[7] | 142[7] | 129[7] | 111 | 84 | 81 |
Църквата в селото е „Въздвижение на Светия кръст“. Макрихори е обявено за характерно традиционно селище.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 252. (на македонска литературна норма)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Σαρί Σαμπάν (Χρυσούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2020 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 204.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 253. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ Ουζούν Κιόϊ (Καβάλας) - Μακρυχώριον (Καβάλας) // «ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε.». Посетен на 5 август 2020 г.
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011 Архив на оригинала от 2017-11-24 в Wayback Machine.», σελ. 10494 (σελ. 20 του pdf)
| |||||||||||||||||||||||||||||
