Максимилиян Киров – Уикипедия

Максимилиян Лазаров Киров е български художник и изкуствовед, работи основно в областта на художествената критика. Третира актуални теми и проблеми на живописта, графиката, илюстрацията и плаката. От 1990 г. до смъртта си е директор на софийската художествена галерия „Витоша“.

През 1956 г. Максимилиян Киров завършва класа на проф. Александър Поплилов в специалност „Плакат“ в ВИИИ „Николай Павлович“. През 1959 г. специализира в Париж история на изобразителното изкуство.

След завръщането си работи като художествен редактор в издателство „Наука и изкуство“. След спечелен конкурс през 1961 г. става научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН. През 1977 г. Киров става кандидат на изкуствознанието. През 1986 г. е назначен на поста директор на Дирекцията за международна изложбена дейност и държавните художествени галерии в страната към Министерството на културата.^[1]

Сътрудничи на периодичния печат с карикатури, илюстрации и рисунки от натура. Негови „открития“ като галерист са художници като Иван Георгиев – Рембранд и Борис Стефчев.^[2]

Автор е на множество публикации, сред които:

• 1967 – „Никола Терзиев“ (монографичен албум),
• 1967 – „Съвременната българска графика и традициите на 1930-те години“,
• 1967 – „Изкуство и народ“,
• 1967 – „Върху някои особености на плаката като изкуство“,
• 1972 – „Изобразително и приложно изкуство“,
• 1986 – „Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986“ (в съавторство с Христо Стефанов),
• 2001 – „Иван Блажев“ (монографичен албум).

През 1967 г. Максимилиян Киров е удостоен с наградата за художествена критика на Съюза на българските художници. През 1976 г. получава наградата на критиката на името на Николай Райнов.^[3]

Нормативен контрол ISNI LCCN VIAF WorldCat