Мануил Камица – Уикипедия

Мануѝл Камѝца (на гръцки: Μανουήλ Καμύτζης) е византийски военен от края на 12 век. Той е синът на Константин Камица и Мария Ангелина, която по майчина линия е внучка на император Алексий I Комнин и Ирина Дукина. Следователно Мануил е първи братовчед с императорите Исаак II Ангел и Алексий III Ангел, както и с бъдещия деспот на Епир Михаил I Комнин. Маниул вероятно е роден около 1150 г. Умира на неизвестна дата след 1202 г.

Той предвожда имперски войскови части през 1189 г., когато Третият кръстоносен поход преминава през византийските владения.

Дъщерята на Мануил, чието име не ни е известно, е принудена през 1198 г. от император Алексий III Ангел да се разведе със законния си съпруг и да се омъжи за българския въстаник и феодал Добромир Хриз.

Мануил води борби и срещу българския цар-узурпатор Иванко (който убива цар Иван Асен I), но бива заловен. Византийският василевс не предлага откуп за Мануил, поради което той се обръща към зетя си Добромир Хриз. След оказаната помощ от страна на Хриз, Маниул се присъединява към него в борбата срещу Империята. Последните сведения за Мануил Камица са от 1202 г.

Името на Мануиловата жена е неизвестно. Освен гореспоменатата дъщеря, той има и син, наречен Йоан Камица.

• O city of Byzantium: annals of Niketas Choniates (летопис на Никита Хониат) tr. Harry J. Magoulias (Detroit: Wayne State University Press, 1984) especially pp. 221 – 224.
• Κ. Βάρζος, Η γενεαλογία των Κομνηνών (Θεσσαλονίκη, 1984) K. Varzos, Ē genealogia tōn Komnēnōn (Thessalonica, 1984)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manuel Kamytzes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​