Мара Белчева – Уикипедия

Мара Белчева
българска поетеса
Родена	8 септември 1868 г. Севлиево, Османска империя
Починала	16 март 1937 г. (68 г.) София, Царство България
Националност	Османска империя (1868 – 1879) България (1879 – 1937)
Литература
Жанрове	поезия
Дебютни творби	1907
Семейство
Съпруг	Христо Белчев (1886 – 1891)
Партньор	Пенчо Славейков (1903 – 1912)
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса.

Родена е на 8 септември 1868 г. в Севлиево в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва гимназия в Търново. В периода 1883–1885 следва във висш девически институт във Виена. Завръща се в България заради смъртта на баща си. Учителства в Русе и София. Още по време на ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев, за когото се омъжва през 1886. Остава вдовица на 23 години, след убийството на Белчев (тогава министър на финансите), при атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов (1891). За кратко е придворна дама в двореца на княз Фердинанд, преподава на децата му български, френски, немски и английски език. Следва филология във Виена (1896), където изучава световна и европейска литература и чужди езици. От 1903 г житейският ѝ път е свързан с Пенчо Славейков, до края на живота му през 1912 г. В българската литературна история М. Белчева остава известна като спътница на поета. По време на Междусъюзническата война (1913) е учителка и милосърдна сестра. След известно пребиваване в Женева се завръща в България и се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност, остава в София до края на живота си.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си със Славейков, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Умира на 16 март 1937 г. в София.

Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“ 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Неин силует е изобразен на гърба на банкнотата от 50 лева, емисия 2019 г., и в обращение като законно платежно средство от 1 ноември 2019 г.^[1]

На Мара Белчева е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

В град Севлиево, домът на културата носи нейното име .

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-12-24 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
• Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
• Сонети. 1925.
• Избрани песни. Стихове. Печатница „С. М. Стайковъ“, 1931.
• Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
• И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
• Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.
• Мара Белчева. Поезия. Т. 1. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева. София: Кибеа, 2018, 271 стр., ISBN 978-954-474-728-2
• Мара Белчева. Проза и преводи. Т. 2. Съст. Милена Кирова; автор на бележките и коментара към тях – Албена Вачева; подбор и коментар на документалната част – Катя Зографова. София: Кибеа, 2018, 351 стр. ISBN 978-954-474-729-9

• Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси (Литературнокритични очерци). София: Български писател, 1987
• Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
• Благовеста Касабова. „Ръми в душата ми...“: Щрихи към портрета на Мара Белчева. София: Снежана, 1995
• Мария Кайкиева. Мара Белчева, 1868 – 1937: Био-библиография. Пазарджик, 1996
• Анастасия Първанова. Творчеството е любов. Кн. 1. Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова. София: Ваню Недков, 1999
• Албена Вачева. „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868 – 1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски", стр. 65 – 79. Същият текст е публикуван в LiterNet.
• София Ангелова. „Мара Белчева“. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. София: Алтера, 2009.
• Милена Кирова. „Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо“ Архив на оригинала от 2015-12-27 в Wayback Machine., Public Republic, 20 август 2010.
• Ирен Иванчева. „Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. – В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 286 – 349.

Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Мара Белчева

• От и за Мара Белчева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Мара Белчева в Моята библиотека
• Мара Белчева в Литературен свят
• Критика за Мара Белчева в Литернет
• Андриана Спасова, „Мара Белчева“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NEWW Women Writers NKC Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat