Марин Диков – Уикипедия

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. (20 юни 2023)

Марин Диков
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1922 – 1946
Служи на	България
Род войски	Танкови войски
Военно формирование	Бронирана бригада
Командвания	Бронирана бригада
Битки/войни	Втора световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, „Св. Александър“ IV степен, „За военна заслуга“ V степен с корона, „Александър Невски“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	26 април 1899 г. (стар стил) Осиковица, България
Дата и място на смърт	27 декември 1970 г. (71 г.) София, България

Марин Цветков Диков е български офицер (полковник), командир на танков полк от състава на Бронираната бригада през Втората световна война (1944).

Марин Диков е роден на 26 април 1899 г. в с. Осиковица, Софийско. През 1922 г. завършва 41-ви випуск на Военно на Негово Величество училище в София и на 1 април 1922 г. е произведен в чин подпоручик. На 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, на 1 май 1934 г. – в чин ротмистър (капитан), на 6 май 1940 г. – в чин майор, на 6 май 1943 г. – в чин подполковник и на 10 септември 1944 г. – в чин полковник.

Минава през всички нива на военната служба, отначало като кавалерист във 2-ри конен полк, 5-и конен полк, 1-ви конен полк, а от 1941 г. – като танкист. Сред създателите на танковите войски в България. През 1943 г. е на обучение в Германия, в състава е на групата, която получава първите танкове Panzerkampfwagen IV, известни в България като „Майбах Т-IV“.

Като командир на танковия полк с действията си допринася за мирното и без жертви извършване на военния преврат на 8 срещу 9 септември 1944 г.

Като командир на Бронирания полк от Бронираната бригада участва в 15 сражения през първата фаза на войната (Власотинци, Лесковац, Подуево, Вучитрън, Митровица, разгрома на 7-а SS дивизия „Принц Ойген“). Под негово ръководство полкът дава 41 убити и загубва 20 танка (от всичко 121 машини от състава на полка), въпреки съветите на своя помощник-командир (ятак и помагач). След войната е началник на отделение в отдел „Моторни превозни средства“

Уволнен от Българската армия на 26 август 1946 г. Следват изселвания, арести, въдворявания в трудово-възпитателни общежития (ТВО), трудови лагери („Куциян“, „Богданов дол“, „Белене“ – 2 пъти), лишаване от пенсия. Умира в София на 27 декември 1970 г.

• „За храброст“ IV степен 1 клас
• „Св. Александър“ IV степен
• „За военна заслуга“ V степен с корона
• „За заслуга“ сребърен
• „Александър Невски“

• „Медал за участие в Европейската война (1915-1918)“, златен
• „за 10 г./20 г.отлична служба“

• Ташев, Т. Българска войска 1941 – 1945. Енциклопедичен справочник, С., 2008, Издателство „Св. Георги Победоносец“, с. 48, 79, 180 – 181
• Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945, С., Анжела, 2000, с. 45
• Чолпанов, Б. И стоманата гореше, С., Държавно военно издателство, 1968, с. 296

• Портал „Военна история на България“