Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска – Уикипедия

Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска
I. Кралица на Сардиния II. Херцогиня на Генуа
Родена	Мария Кристина Амалия Тереза ди Бурбон 17 януари 1779 г. Кралски дворец в Казерта, Неаполитанско кралство
Починала	11 март 1849 г. (70 г.) Савона, Италия
Погребана	Суперга, Италия
Управление
Период	I. 25 април 1821 – 27 април 1831 II. 1815 – 1821
Предшественик	I. Мария Тереза Австрийска-Есте II. няма
Наследник	I. Мария Тереза Тосканска II. Елизабета Саксонска
Други титли	принцеса на Двете Сицилии Инфанта на Испания Маркграфиня на Суза
Герб
Семейство
Род	Бурбон-Сицилия по рождение Савойска династия по брак
Баща	Фердинанд I от Двете Сицилии
Майка	Мария-Каролина Австрийска
Братя/сестри	Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска Луиза Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии Карл Тит Бурбон-Неаполитански Мария-Анна Бурбон-Неаполитанска Франциск I Бурбон-Двете Сицилии Мария Кристина Амалия Бурбон-Двете Сицилии Януарий Карл Бурбон-Неаполитански Йосиф Карл Бурбон-Неаполитански Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии Мария Каролина Бурбон-Неаполитанска Мария Антония Бурбон-Неаполитанска Мария Клотилда Бурбон-Неаполитанска Мария Енрикета Бурбон-Неаполитанска Карл Януарий Бурбон-Неаполитански Леополд Бурбон-Неаполитански Алберт Бурбон-Неаполитански Мария Изабела Бурбон-Неаполитанска
Съпруг	Карл Феликс Савойски (6 април 1807 – неизв.)
Деца	няма
Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска в Общомедия

Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска (на италиански: Maria Cristina di Borbone-Napoli; * 17 януари 1779, Кралски дворец в Казерта, Неаполитанско кралство; † 11 март 1849, Савона) е неаполитанска и сицилианска принцеса по рождение и кралица на Сардиния като съпруга на сардинския крал Карл Феликс Савойски.

Родена е в Кралския дворец в Казерта близо до Неапол на 17 януари 1779 г. като Мария Кристина Амалия Тереза ди Бурбон, принцеса на Неапол и Сицилия. Дъщеря е на Фердинанд I (* 1751, † 1825), крал на Неапол (1759 – 1799, 1799 – 1806 и 1815 – 1816) като Фердинанд IV, крал на Сицилия (1759 – 1816) като Фердинанд III, крал на Двете Сицилии (1816 – 1825) като Фердинанд I, и на австрийската ерцхерцогиня Мария Каролина Австрийска (* 1752, † 1814). Нейни дядо и баба по бащина линия са Карлос III де Бурбон и Мария-Амалия Саксонска, а по майчина – австрийската императрица Мария Терезия и император Франц I Стефан. Племенница е на френската кралица Мария-Антоанета. Има седем братя и десет сестри:

• Мария Тереза (* 1772, † 1807 г.), последна императрица на Свещената Римска империя и първата императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II
• Луиза Мария Амалия (* 1773, † 1802), велика херцогиня на Тоскана (1790 – 1801) като съпруга на Фердинанд III от Тоскана
• Карл Тит (* 1775, † 1778), херцог на Калабрия, наследствен принц на Неапол
• Мария Анна (* 1775, † 1780)
• Франциск I (* 1777, † 1830), крал на Двете Сицилии (1825 – 1830), съпруг на Мария Клементина Хабсбург-Лотарингска и на Мария Изабела Бурбон-Испания
• Мария Кристина Амалия (* 1779, † 1783), нейна близначка
• Януарий (Дженаро) Карл (* 1780, † 1789)
• Йосиф (Джузепе) Карл (* 1781, † 1783)
• Мария Амалия (* 1782, † 1866), кралица на Франция като съпруга на френския крал Луи-Филип
• Мария Каролина (*/† 1783)
• Мария Антония (* 1784, † 1806), принцеса на Астурия като съпруга на бъдещия крал на Испания Фердинанд VII
• Мария Клотилда (* 1786, † 1792)
• Мария Енрикета (* 1787, † 1792)
• Карл Януарий (* 1788, † 1789)
• Леополд (* 1790, † 1851), принц на Салерно, съпруг на Мария Клементина Хабсбург-Лотарингска
• Алберт (* 1792, † 1798), военен
• Мария Изабела (* 1793, † 1801)

Има сестра близначка, Мария Кристина Амалия, която умира от едра шарка на 4-годишна възраст на 26 февруари 1783 г.

Като младо момиче е поверена на грижите и възпитанието на маркиза Винченца Д'Амброджо.

На 6 април 1807 г. се омъжва в Палермо за Карл Феликс Савойски, маркиз на Суза, който става крал на Сардиния след абдикацията на двамата си по-големи братя Карл Емануил IV през 1802 г. и Виктор Емануил I през 1821 г.

Мария Кристина не ражда деца на съпруга си. Двамата прекарват част от живота си през летните периоди между Замъка на Алие и в Замъка в Говоне в Пиемонт, където извършват важна реорганизация и адаптация към реалните нужди, и във Вила Тусколана La Rufinella близо до Фраскати. През 1820 г. Мария Кристина наследява вилата чрез завещание от своята етърва си, херцогинята на Шабле Мария Анна Савойска, и живее там за дълги периоди до 1824 г. Тя лично финансира и ръководи археологическите разкопки на Тускулум, извършени с концесията на папата до 1839 г. През 1825 г. тя наема президента на Папската академия по археология Луиджи Бионди за първоначална кампания за разкопки на територията на вилата, който започва разкопките. Мария Кристина натоварва архитекта и археолога Луиджи Канина да отговаря за делата, свързани с изобразителното изкуство и антиките, на когото тя възлага задачата да продължи разкопките в Тускулум, за да „намери предмети на древното изкуство в полза на съвременното изкуство“. След това археологическите находки са прехвърлени в замъка в Алие.

След възцаряването на Карл Феликс двойката резидира в кралския дворец в Торино.

Карл Феликс умира през 1831 г. след 10 години управление. След периода на траур кралицата прекарва дълго време със семейството си в Неапол и след това се връща в Торино, редувайки престои между Алие, Фраскати, Неапол и Откомб, където проследява работата по възстановяването на абатството, поверявайки скулптурата и украсата на Бенедето Качатори.

След смъртта му Мария Кристина продължава да живее в Сардиния и умира в Савона на 11 март 1849 г. на 70-годишна възраст. Погребана е до съпруга си в Абатство Откомб в днешна Франция.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Cristina di Borbone-Napoli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол GND ICCU VIAF

Портал „Италия“          Портал „Биографии“          Портал „История“