Мария Магдалина – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Мария.

Св. Мария Магдалина
Православна икона на св. Мария Магдалина
равноапостолна (Православие)
Роденакрая на I в. пр. Хр. – началото на I век
Магдала (днес Мигдал, Израел)
ПочиналаI век
Почитана вИзточноправославна църква Католическа църква
Празник22 юли
Атрибутисъсъд с миро, червено великденско яйце, прегръща десния крак на разпънатия Иисус Христос (правосл.), алабастров съд с благовония, дълги коси, череп (катол.)
Св. Мария Магдалина в Общомедия

Марѝя Магдалѝна[1][2], срещана и като Марѝя Магдалѐна[3] (на иврит: מרים המגדלית; на старогръцки: Μαρία ἡ Μαγδαληνή; на латински: Maria Magdalena), е почитана като светица от християнските църкви. Появява се в Новия Завет, описана е като предана последователка на Иисус Христос, мироносица, и свидетелка на възкресението му.

И в четирите евангелия се споменава св. Мария Магдалина, като някои християнски учени приемат, че означава „Мария от Магдала“, въпреки че няма библейска информация, която да посочва дали това е нейното родно място или нейният дом, а други теолози предполагат, че тя е от Магдала Нунайя, където вероятно са се случили събитията записани от Марк в Глава 6.

Историята на св. Мария Магдалина е дълбоко свързана с Иисус.

Св. Мария Магдалина е тази, която открива празния гроб на Божия син и е свидетел на възкресението Му.

Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалина е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство.

През 2009 г. мощите на св. Мария Магдалина са донесени за поклонение в Ловеч от славянобългарския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света гора.[4]

В Православната и Католическата църкви почитането на Мария Магдалина има известни различия:

  • Православната църква я тачи предимно като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса (Марк 16:9), която се споменава на няколко пъти в четирите Евангелия, докато
  • в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно, но неправилно се идентифицира с каещата се блудница Мария от сестрите Марта и Мария, понеже през 591 г. папа Григорий Велики изказвал официално такова предположение, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалина, покаялата се блудница. През 1969 г. католическата църква признава официално, че тя не е каеща се блудница, а през 2016 г. е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученика на Исус – Петър, Андрей, Яков Зеведеев, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Ханаанец и Юда Искариотски.

Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалина в историята на изкуството, който да е бил толкова култов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на св. Мария Магдалина преобладава освен в картините на средновековните художници, но и в тези на ренесансовите творци.

В киното на 21 век св. Мария Магдалина е изиграна от Моника Белучи в популярния филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.

Музика

В българския фолклор

[редактиране | редактиране на кода]

В българския фолклор света Мария е смятана за сестра на свети Илия заради близостта на празниците им и по тази причина също е свързвана с предпазването от мълнии.[5]

На света Мария Магдалина е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

  1. Библия, издание на Св. Синод на Българската църква с председател Максим, патриарх български и митрополит софийски Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., гр. София, 1991 г. стр. 1255, Евангелие от Марка, гл. 16, 1
  2. „Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина“, Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 г.
  3. Светци и празници
  4. „Мощите на Мария Магдалина в Ловеч“ Архив на оригинала от 2017-10-03 в Wayback Machine., БНТ, 5 септември 2009 г.
  5. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 684.

Св. Мария Магдалина. St Mary Magdalene. A&T Publishing, 2017. Център за семиотични и културни изследвания, 290 с.