Мария Магдалина – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мария.
Св. Мария Магдалина | |
Православна икона на св. Мария Магдалина | |
равноапостолна (Православие) | |
---|---|
Родена | края на I в. пр. Хр. – началото на I век |
Починала | I век |
Почитана в | Източноправославна църква Католическа църква |
Празник | 22 юли |
Атрибути | съсъд с миро, червено великденско яйце, прегръща десния крак на разпънатия Иисус Христос (правосл.), алабастров съд с благовония, дълги коси, череп (катол.) |
Св. Мария Магдалина в Общомедия |
Марѝя Магдалѝна[1][2], срещана и като Марѝя Магдалѐна[3] (на иврит: מרים המגדלית; на старогръцки: Μαρία ἡ Μαγδαληνή; на латински: Maria Magdalena), е почитана като светица от християнските църкви. Появява се в Новия Завет, описана е като предана последователка на Иисус Христос, мироносица, и свидетелка на възкресението му.
И в четирите евангелия се споменава св. Мария Магдалина, като някои християнски учени приемат, че означава „Мария от Магдала“, въпреки че няма библейска информация, която да посочва дали това е нейното родно място или нейният дом, а други теолози предполагат, че тя е от Магдала Нунайя, където вероятно са се случили събитията записани от Марк в Глава 6.
Историята на св. Мария Магдалина е дълбоко свързана с Иисус.
Св. Мария Магдалина е тази, която открива празния гроб на Божия син и е свидетел на възкресението Му.
Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалина е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство.
През 2009 г. мощите на св. Мария Магдалина са донесени за поклонение в Ловеч от славянобългарския манастир „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в Света гора.[4]
Почит
[редактиране | редактиране на кода]В Православната и Католическата църкви почитането на Мария Магдалина има известни различия:
- Православната църква я тачи предимно като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса (Марк 16:9), която се споменава на няколко пъти в четирите Евангелия, докато
- в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно, но неправилно се идентифицира с каещата се блудница Мария от сестрите Марта и Мария, понеже през 591 г. папа Григорий Велики изказвал официално такова предположение, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалина, покаялата се блудница. През 1969 г. католическата църква признава официално, че тя не е каеща се блудница, а през 2016 г. е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученика на Исус – Петър, Андрей, Яков Зеведеев, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон Ханаанец и Юда Искариотски.
В изкуството
[редактиране | редактиране на кода]Надали има друг художествен персонаж като Мария Магдалина в историята на изкуството, който да е бил толкова култов обект на вдъхновение и многобройно пресъздаване. Образът на св. Мария Магдалина преобладава освен в картините на средновековните художници, но и в тези на ренесансовите творци.
В киното на 21 век св. Мария Магдалина е изиграна от Моника Белучи в популярния филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.
- „Мария Магдалина“, картина от Фредерик Сандис (1860)
- „Каещата се Магдалина“, картина от Тициан
- „Мария Магдалина“, литография от Адриан ван дер Верф
- Музика
- Сандра – „Мария Магдалена“
- Мария Магдалена Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Точка БГ
В българския фолклор
[редактиране | редактиране на кода]В българския фолклор света Мария е смятана за сестра на свети Илия заради близостта на празниците им и по тази причина също е свързвана с предпазването от мълнии.[5]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На света Мария Магдалина е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Библия, издание на Св. Синод на Българската църква с председател Максим, патриарх български и митрополит софийски Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., гр. София, 1991 г. стр. 1255, Евангелие от Марка, гл. 16, 1
- ↑ „Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина“, Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 г.
- ↑ Светци и празници
- ↑ „Мощите на Мария Магдалина в Ловеч“ Архив на оригинала от 2017-10-03 в Wayback Machine., БНТ, 5 септември 2009 г.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 684.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Библия, Новий завет на Господа Нашего Иисуса Христа Архив на оригинала от 2012-12-31 в Wayback Machine.
- Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалена
- Мария-Магдалена, тайната невеста на Исус Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine.
Св. Мария Магдалина. St Mary Magdalene. A&T Publishing, 2017. Център за семиотични и културни изследвания, 290 с.
|