French
DeutschМаслина Грънчарова – Уикипедия
| Маслина Грънчарова | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена | 1874 г. |
|---|---|
| Починала | 1958 г. |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Маслина Димитрова Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в българското училище в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени, а сама извезва това на загориченската чета.[1] През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в Корча заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. През август 1903 година е повторно арестувана,[2] но след това в 1904 година[3] е амнистирана. След Балканската война е арестувана от новите гръцки власти, а после емигрира в България.[2] Преподава в село Пастух.
През ноември 1925 година е избрана за секретар на Костурското женско благотворително дружество.[4] През 1928 година на втория редовен конгрес на Македонския женски съюз влиза в ръководното тяло на организацията като сътрудничка.[5]
Умира през 1958 година.[6] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
| „ | От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[7] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 49.
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 109.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 166.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (140). София, СМЕО, 18 декември 1925. с. 3.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 434.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 401. (на македонска литературна норма)
- ↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
