Мауро Джулиани – Уикипедия

Мауро Джулиани
италиански музикант
Роден	27 юли 1781 г. Бишелие, Неаполитанско кралство
Починал	8 май 1829 г. (47 г.) Неапол, Кралство на двете Сицилии
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Инструменти	китара, виолончело
Участник в	Ludlamshöhle
Уебсайт	www.associazionegiuliani.it
Мауро Джулиани в Общомедия

Ма̀уро Джулиа̀ни (на италиански: Mauro Giuliani), с пълно име Ма̀уро Джузѐпе Сѐрджо Панталѐо Джулиа̀ни (Mauro Giuseppe Sergio Pantaleo Giuliani) (27 юли 1781 г., Бишелие, провинция Бари (провинция) – 8 май 1829 г., Неапол), е италиански класически китарист, композитор и педагог.

Първоначално изучава теория на музиката и свири на флейта, цигулка и виолончело, но скоро проявява интерес към китарата и много бързо става виртуоз на този инструмент. Учителите му са неизвестни. Жени се за Мария Джузепе дел Монако, от която има син Микеле, роден през 1801 г. в Барлета. По това време музикалните среди в Италия не се интересуват от почти нищо различно от опера и през 1806 г. Джулиани се мести във Виена без семейството си. Там бързо си завоюва репутация на добър композитор и един от най-добрите китаристи в Европа. През 1806 г. предизвиква голям интерес с изпълнението на собствения си концерт в ла мажор с оркестър. Във Виена Джулиани води бохемски живот, сменяйки често квартирите си и избягвайки контакти с властите, поради което на историците е известно твърде малко за личния му живот. Със сигурност се знае само, че има извънбрачна дъщеря Мария, родена през 1807 г. Около 1811 г. Джулиани се връща за кратко в Италия, след което отново се мести във Виена – вече заедно с жена си. През 1813 г. се ражда дъщеря им Емилия.

През годините си във Виена започва да публикува композициите си, като продължава и активната си концертна дейност както като солист, така и в ансамбъл и с оркестър. Има сведения, че Джулиани изпълнява партията на виолончелото при премиерата на Седмата симфония на Бетховен на 8 декември 1813 г. (сред членовете на оркестъра са също Людвиг Шпор, Йохан Хумел, Йозеф Майзедер и други известни музиканти).^[1][2] Самият Бетховен цени високо изпълнителското майсторство на Джулиани, наричайки китарата му „малък оркестър“.

През 1814 г. Джулиани получава титлата „придворен камерен виртуоз“ от императрица Мария-Луиза Австрийска. Освен че се изявява като концертиращ музикант и композитор, Джулиани обучава цяло поколение от китаристи, утвърждавайки Виена като център на китарната култура. Въпреки големите си успехи обаче неизвестно как успява да натрупа огромни дългове и през 1819 г. е принуден да напусне Виена завинаги. Връща се в Италия, като известно време живее в Рим, а след това се мести в Неапол, където свири в двора на Кралството на двете Сицилии. В последните години на живота си гастролира в различни държави.

Джулиани предава таланта си на децата си Микеле и Емилия. През 1828 г. заедно с 12-годишната Емилия изнася концерт, посрещнат с възторг от пресата в Неапол. Впоследствие Емилия се утвърждава като виртуозна изпълнителка и публикува известно количество прелюди, добре известни и до днес. Микеле става професор по пеене, преподавайки в Парижката консерватория.^[3]

Джулиани е един от най-ярките представители на италианската китарна школа наравно с Фердинандо Карули и Матео Каркаси. Неговите около 150 съчинения представляват ядрото на китарната музика през XIX век, като се използват широко в концертната и педагогическата практика и до днес. Много от композициите му представляват тема с вариации – изключително популярна форма във Виенската музикална школа. Освен собствени теми Джулиани разработва много аранжименти и транскрипции на теми от известни опери.

• Ассоциация Джулиани Архив на оригинала от 2010-01-15 в Wayback Machine.
• Биография в abc-guitars.com
• ((en)) Мауро Джулиани на Allmusic
• Биография и ноти от съчиненията на Джулиани
• International Music Score Library Project

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мауро_Джулиани“ и страницата Mauro_Giuliani в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat