Махала – Уикипедия

Махала̀ (през турското mahalle от арабското mähallä – отглаголно съществително за място от глагола „заселвам се“, означаващо „населено място“) е част от населено място (град или село) или малко отдалечено селище, което административно се отнася към по-голямо село или град.^[1]

Думата се използва и в много други езици (освен арабски, турски и български): на сръбски и босненски: махала или маала; на румънски: махала; на албански: mëhallë (мъхалъ); на гръцки: μαχαλάς („махалас“); на цигански: махала, македонски диалект: маало/маала.

Значения на български

Думата „махала“ навлиза в българския език по времето на османското владичество в България.

Част от населено място

В смисъла на „част от населено място“ (по правило наименувана част) „махала“ все повече се заменя – особено при градовете, от „квартал“.

Днес редица разпръснати села в България, особено в планинските райони, са разделени на махали, намиращи се на разстояние до 1 – 2 километра една от друга, често с гориста местност между тях. Инфраструктурата в селските махали е по-слабо развита от тази в централната част на селото – често в тях има само водоснабдяване и електроснабдяване. Улиците са по правило почвени пътища, често неосветени нощем.

Населено място

Махали са и вид малки селища в България, съществували под това наименование до влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, след която дата са придобили статута на села.^[2] Като пример за така променила статута си махала може да се посочи сегашното село Василковска махала, община Угърчин, област Ловеч.^[3]

Термините махала и колиби са близки понятия за селски видове населени места в България. Според някои автори „махала“ е по-широко понятие като обединяващо название на колиби, разположени пръснато в дадена местност.

Към 1 януари 1981 г. в България е имало 408 населени места – махали.

Бележки

↑ Речник на българския език, т. 9, стр. 228, БАН, София, 1998 г.
↑ Съгласно § 7, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България: „(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.“ Цитатът е от редакцията на закона към 3 декември 2015
↑ Справка в Националния регистър на населените места за с. Василковска махала, общ. Угърчин, обл. Ловеч – към 1 септември 1987 г., където фигурира като „Вид единица: населено място (махала)“ и към 18 юли 1995 г., където статутът е вече променен на „населено място (село)“.

Източници

Закон за административно-териториалното устройство на Република България
Речник на българския език, т. 9, стр. 228, БАН, София, 1998 г.
Енциклопедия „България“, том 4, БАН, София, 1984 г.

Външни препратки

„За махалите в Черничево“ Статия в краеведския блог „Черничево“
История на развитието на махалите на село Луково като пример за развитието на селата по Искърския Пролом. Снимки и историческа информация от село Луково

[1] Речник на българския език, т. 9, стр. 228, БАН, София, 1998 г.

[2] Съгласно § 7, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България: „(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.“ Цитатът е от редакцията на закона към 3 декември 2015

[3] Справка в Националния регистър на населените места за с. Василковска махала, общ. Угърчин, обл. Ловеч – към 1 септември 1987 г., където фигурира като „Вид единица: населено място (махала)“ и към 18 юли 1995 г., където статутът е вече променен на „населено място (село)“.

[1]

[2]

[3]