Медена земя – Уикипедия

„Медена земя“
„Медена земја“
РежисьориТамара Котевска, Любомир Стефанов
ПродуцентиАтанас Георгиев
В ролитеХатидже Муратова
МузикаФолтин
ОператорФейми Дуат, Самир Люма
МонтажАтанас Георгиев
Филмово студиоTrice Films, Apolo Media
РазпространителNeon, Dogwoof
Жанрдокументален филм
Премиера28 януари 2019 г.
(Сънданс)
Времетраене87 минути
СтранаСеверна Македония
Езиктурски, македонски, босненски
Цветностда
Приходи724 050 долара
Външни препратки
IMDb

„Медена земя“ (на македонска литературна норма: „Медена земја“) е документален филм от 2019 година от Северна Македония. На кинофестивала в Сънданс през 2019 година печели три награди, сред които Голямата награда на журито, специалната награда на журито за въздействие и промяна и специалната награда на журито за операторско майсторство (всичките награди са от документалната програма). [1][2]

Получава две номинации за Оскар на церемонията през 2020 година - за най-добър чуждоезичен филм и за най-добър документален филм.[3] По този начин става вторият филм от държавата Северна Македония, който е номиниран за Оскар. Преди него това прави „Преди дъжда“ още през 1994 година.

Бурканче мед от кампанията, която режисьорите стартират за подпомагане семейството на Муратова

Филмът разглежда живота и работата на Хатидже Муратова - една от последните пчеларки в Бекирлия, което е малко село в Северна Македония. Показани са отношенията и с болната и неподвижна 85-годишна майка и новия и съсед, който води номадски живот. Филмът е сниман в продължение на 3 години и събира над 400 часа филмов материал. Критиците определят филма като сюрреална, но важна история за човешкото страдание, упоритост и взаимоотношенията между хората и природата.[4]

  1. 2019 Sundance Film Festival Awards Announced
  2. Squires, Bethy. Here Are the Winners of the 2019 Sundance Awards // 2 February 2019. Посетен на 4 January 2020.
  3. Magleshov, Vasko. „Медена земја“ – македонски кандидат за „Оскар“ // Makfax. Посетен на 27 August 2019.
  4. Scott, A. O. ‘Honeyland’ Review: The Sting and the Sweetness // The New York Times. 25 July 2019. Посетен на 4 January 2020.