Мезешка гробница – Уикипедия

Мезешка гробница
Входът към гробницата
Местоположение
Мезешка гробница Местоположение в България Област Хасково 41.735, 26.101389
Страна	България
Област	Област Хасково
Археология
Вид	Гробница
Период	IV-III в. пр. Хр.
Епоха	Тракийска епоха
Обект на БТС	72а
Мезешка гробница в Общомедия

Мезешката гробница е тракийска куполна гробница от микенски тип датирана от 4 – 3 в. пр. Хр. Намира се в покрайнините на село Мезек, община Свиленград, в могилата „Мелтепе“. Това е една от най-големите тракийски гробници в България.

Мезешката гробница се намира източно от село Мезек. До нея се достига по автомобилен път, който се отделя, преди да се влезе в селото. Посещения на гробницата се организират чрез информационния център в Мезек. Под връх Шейновец се намира още една тракийска куполна гробница. Преддверието и е малко и почти разрушено, куполното помещение е запазено, но подовата настилка е изцяло разбита от иманяри.

В насипа на могилата през 1908 г. селянин открил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 kg. Находката днес се намира в археологическия музей в Истанбул, Турция, тъй като през 1908 г. този район все още се намирал в границите на Турция. В музея в Хасково се намира гипсова отливка на оригинала.

Гробницата е открита случайно от местни жители през 1931 г. Проучена е от проф. Богдан Филов^[1] – виден български археолог и политик, министър-председател на България в две правителства в периода 1940 г. – 1943 г. Обявена е за паметник на културата в бр. 67 на Държавен вестник от 1968 г.

Гробницата при Мезек е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14 – 15 m и диаметър при основата 90 m. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с железни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m. Следват две правоъгълни преддверия (с триъгълен свод – като този на дромоса). От коридора последователно се влиза в правоъгълни преддверия, а след тях в кръгла погребална камера – толос с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 m и височина до върха на купола – 4,30 m., а в него се намират каменен саркофаг и две каменни корита (урни)^[2].

В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), висок 134 cm, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Предполага се, че гробницата е използвана като храм от типа хероон – място, където се почитал култът към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.

• Иван Велков, Разкопки около Мезек и гара Свиленград през 1932-33 година. В: Известия на Българския археологически институт ІІ, София, 1937, 117-170
• Филов, Богдан. Куполните гробници при село Мезек // Известия на Българския археологически институт ХI (1). НАИМ, 1937.
• Bogdan Filov, The Beehive Tombs of Mezek – Antiquity XI, Oxford, 1937, pp. 300 – 305.

• Тракийска куполна гробница – Мезек

• Мезешка крепост
• Казанлъшка гробница
• Александровска гробница
• Свещарска гробница
• Мъглижка гробница
• Жаба могила
• Голяма Косматка
• Могила Шушманец
• Оструша
• Могила на Грифоните
• Могила Голяма Арсеналка
• Могила Хелвеция
• Сашова могила
• Сарафова могила
• Траколожка експедиция за могилни проучвания
• Долина на тракийските владетели
• Севтополис
• Кулата (светилище)
• Скумсале
• Качулата
• Студен кладенец (светилище)
• Светилище Гарванов камък (Старосел)
• Люляковото светилище
• Кози грамади
• Тракийска резиденция „Смиловене“