Мелнишка каза – Уикипедия

Мелнишка каза

Мелнишката каза е каза в Османската империя, част от Сярския санджак на Солунския вилает в началото на XX век. Център на казата е град Мелник, като от нея са взети много селища и са предадени на Петричка каза.

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) казата брои 16 998 българи християни, 700 българи мухамедани, 5551 турци, 2650 гърци християни, 1150 власи, 1222 цигани, или общо 28 271 души.^[1]

След Балканските войни казата остава в Царство България.

• Мелнишко

п б р Кази на Османската империя в Солунския вилает Солунска Берска Ениджевардарска Воденска Гевгелийска Тиквешка Струмишка Дойранска Кукушка (Аврет Хисар) Лъгадинска Касандрийска Светогорска Сярска Зъхненска Демирхисарска Петричка Мелнишка Горноджумайска Разложка Неврокопска Драмска Правишка Кавалска Саръшабанска Алтернативните имена са в скоби

Портал „Македония“          Портал „Османска империя“