French
DeutschМеморандум на Илинденската организация от 17 април 1924 година – Уикипедия
| „Меморандум на Илинденската организация“ | |
| Автор | Илинденска организация |
|---|---|
| Първо издание | 17 април 1924 г. София, Царство България |
| Оригинален език | български |
| Жанр | меморандум |
Меморандумът на Илинденската организация от 17 април 1924 година, адресиран до председателя на Министерския съвет на България Александър Цанков, представлява, според организацията, остра критика срещу пагубната за македонската кауза политика на правителството.[1] Меморандумът е ярка декларация на политически сепаратизъм от страна на македонската емиграция и ясно заявяване, че целта ѝ Независима Македония не е в съзвучие с държавните интереси на България, следователно македонските българи трябва да бъдат третирани като политическо малцинство.[2]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Дошлият на власт с Деветоюнския преврат кабинет на Александър Цанков на практика продължава външната политика на правителството на Александър Стамболийски в търсене на югославска подкрепа за евентуална ревизия на загубата на Западна Тракия по Ньойския договор, което противоречи на стремежите на македонската емиграция. На 3 март 1924 година правителството извършва масови арести на македонски дейци, които са реверанс към Белград.[3] Но за разлика от удара от 8 май 1923 година, когато е закрита Илинденската организация, този път акцията е насочена към легални македонски дейци, а не към революционерите от ВМРО. В София и Пиринска Македония са арестувани над 500 души, предимно дейци на Илинденската организация и на Македонските братства.[4] Водачът на ВМРО Тодор Александров пише остри писма до някои министри, а Илинденската организация с писмо до Цанков заявява, че никой не може да ѝ отнеме правото да се бори за свободата на Македония. Кабинетът в отговор спира вестник „Пирин“, но Илинденската организация започва да издава на негово място вестник „20 юли“.[1]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Меморандумът е обнародван във втория брой на вестник „20 юли“ от 20 април.[5] Меморандумът е подписан от членовете на ръководното тяло на организацията Георги Занков, Марко Иванов, Анастас Ляпчев, Славчо Абазов, Александър Евтимов и Иван Москов, от членовете на контролната ѝ комисия Славчо Пирчев, Владислав Ковачев и Михаил Чаков и от членовете на редакционния комитет Владислав Георгиев и Арсени Йовков.[6]
Меморандумът заявява целта на Организацията: Самостойна Македония и се заявява нейната законност, като се поставя под съмнение, че арестите са продиктувани наистина от „висши държавни интереси“.[1] По надолу меморандумът разграничава интересите на България от тези на македонската емиграция: „емиграцията в България, действаща в рамките на законните положения на страната, която е дала гостоприемство, нито може да върви по политическите задачи на българската държава, нито може да дава жертви в името на „държавни интереси“, когато тия жертви са за сметка на развитието на македонския въпрос.“ Българските управници са обвинявани, „всички действия на българските правителства, насочени против самостойността на македонския въпрос и против самостойното движение на емиграцията, действия, макар и скривани зад паравана на „български държавни интереси“, за нас, македонците, са били и са само нови и нови грехове към нещастна Македония.“ Меморандумът конкретно се спира на външнополитическите приоритети на София: „една от първите нейни грижи е да търси сближението на Сърбия и понеже една от жизнените нужди на България е излазът на Бяло море – явно е за всякого, че това сближение със Сърбия, която преследва същите цели за Солун – е не само наложено, но и желано. Но едновременно с това става явно за нас, македонците, че в името на тия „държавни интереси“, българските правителства наново вървят към нови дележи на Балканите, вървят следователно диаметрално противоположно на македонския принцип: Независима Македония“. Меморандумът поради това смята, че неизбежно един ден ще разтури македонските организации.[7]
По пътя на тази логика илинденци стигат до манифестирането на пълен политически, макар и не национален сепаратизъм:
| „ | в името на самостойния наш идеал, който ние не може да поднасяме в жертва на Вашите държавни тенденции, ние веднъж завинаги трябва да бъдем третирани не като част от българската държава, а като независим политически елемент, макар и да сме едноплеменници и добри българи. В името на тази независимост ние имаме самостойни права, каквито имат всички гости на българската държава: турци, арменци, руси, гърци и пр.[2] | “ |
Накрая като решение на балканските проблеми меморандумът лансира традиционната идея за „балканска федерация, като край на всички досегашни завоевателни и дележни аспирации, които носят само катастрофи и нещастия...“[2]
Реакции и последици
[редактиране | редактиране на кода]Реакциите на мемоара са разнородни, включително и в средите на самата емиграция. Някои македонски дейци го подкрепят, но много членове на Братствата и на ВМРО обвиняват дейците на Илинденската организация в предателство, болшивизъм и вождизъм.[2]
На 24 май 1924 година в Пловдив се провежда вторият редовен конгрес на Илинденската организация. Според Занков ръководството трябва да се яви на конгреса „с пълно съзнание, че ние (илинденци) сме в полза, а не във вреда на движението“.[8] Преди конгреса Занков, Йовков, Пирчев, Абазов и Чаков се срещат с Александър Протогеров, Алеко Василев и Георги Атанасов. Тогава членовете на ЦК на ВМРО Протогеров и Александров вече са в конфликт, но това не е широко известно. Въпреки че представителите на ИО си заминават от тази среща с впечатлението, че са постигнали разбирателство с представителите на ВМРО, на конгреса срещу тях се изправят привърженици на Александров, начело с Йордан Чкатров, които лобират сред делегатите да не се избере старото ръководство на ИО, подписало меморандума, защото то „отишло много наляво“.[8] Меморандумът става предмет на спор на конгреса. Според Палешутски делегатите не го приемат като болшевишки, а като „документ от буржоазнодемократичния център на движението“.[8] Конгресът одобрява меморандума и дейността на старото ръководство, като в новото ръководство се избират част от членовете на старото, както и поддръжници на меморандума. Велко Думев и Петър Мърмев се заканват, че „борбата ще пренесем на улицата“.[9]
Дискусията между илинденци и противниците им по повод меморандума се влива в широката дискусия за отношението към Септемврийското въстание и генерално за пътя на македонското дело наляво или надясно. Меморандумът е последван от Майския манифест от същата година, от убийството на Тодор Александров през август и от разгромът на Илинденската организация от десницата на ВМРО в Горноджумайските събития през септември същата година.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 150.
- ↑ а б в г Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 153.
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 149.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 198.
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 151.
- ↑ БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917 – 1946). Т. първи. София, Главно управление на архивите, 1998. с. 208.
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 152.
- ↑ а б в Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 202.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 203.
- ↑ Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928 : Очерк за войводата от Злетово и за историческите събития, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. София, Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 154.
