Миломлин – Уикипедия
Миломлин Miłomłyn | |
— град — | |
Miłomłyn - kościół pw. św. Bartłomieja (XIX w.) - panoramio.jpg Църква „Св. Вартоломей“ | |
Страна | Полша |
---|---|
Войводство | Варминско-Мазурско войводство |
Окръг | Острудски |
Община | Миломлинска |
Площ | 12,38 km² |
Население | 2434 души (2015) 197 души/km² |
Кмет | Станислав Шивковски |
Основаване | преди 1315 г. |
Град от | 1335 г. (Хелминско градско право) |
Пощенски код | 14 – 140 |
Телефонен код | (+48) 89 |
МПС код | NOS |
Часова зона | UTC+1 |
Официален сайт | milomlyn.pl |
Миломлин в Общомедия |
Мило̀млин (на полски: Miłomłyn; на немски: Liebemühl) е град в Северна Полша, Варминско-Мазурско войводство, Острудски окръг. Административен център е на градско-селската Миломлинска община. Заема площ от 12,38 км2.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селището се намира в историческата област Горна Прусия.[2] Разположено е в западната част на войводството, край Елбльонгския плавателен канал, близо до южния бряг на езерото Илинск (на немски: Eiling). Отстои на 13,5 км северозападно от окръжния център Острода, на 52 км западно от войводската столица Олщин и на 60 км югоизточно от Елбльонг.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Миломлин възниква като пруско поселище. През 1315 г. е споменато за пръв път в писмен източник. В началото на XIV век тевтонците построяват тук замък и воденица, и му дават името Либемюле (на немски: Liebemühle). През 1335 г. получава Хелминско градско право от комтура[4] на Христбург Хартунг фон Зоненборн. В това време кмет е Тиле от Херцогенвалде.[5]
Име | Име (източник) | Години |
---|---|---|
Гоце | Gotze | 1334 – 1337 |
Рукер | Rucker | 1338 |
Улрих Беме (Бьоме) | Ulrich Beme (Böhme) | 1341 – 1345 |
Рупрехт фон Верберг | Ruprecht von Werberg | 1347 |
Вилхелм фон Шоте | Wilhelm von Schotte | 1474 |
Каспер фон Бохсдорф | Kasper von Bochsdorf | 1492 – 1494 |
Ханс фон Шарт | Hans von Schart | 1494 – 1495 |
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от полската Централна статистическа служба, към 31 декември 2015 г. населението на града възлиза на 2434 души. Гъстотата е 197 души/км2.[1]
- Графика. Промени в броя на жителите в периода 1856 – 2015 г.[7]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В регистъра на недвижимите паметници на Националния институт за наследството са вписани:[8]
- Старата част на града, рег. № 569 (М/143) от 01.07.1959 г.
- Църква „Св. Вартоломей, 1898 – 1901 г., кула от XIV век, рег. № 1229 от 12.06.1968 г.
- Гробище в двора на църквата
- Камбанария, рег. № 485 (М/60) от 01.07.1959 и рег.№ 1230 от 12.06.1968 г.
- Евангелистки параклис, изградена в края на XIX век, рег. № 3150 от 09.11.1987 г.
- Протестантско гробище, XVIII век, XIX-XX век, рег. № 3773 от 02.03.1987 г.
- Параклис, рег. № 3152 от 09.11.1987 г.
- Крепостна порта, рег.№ 3855 от 09.11.1987 г.
- Останки от крепостната стена на града, XIV век, рег. № 1227 от 12.06.1968 г.
- Жилищна сграда на ул. Кошчелна №3, XVIII-XIX век, рег. № 3151 от 09.11.1987 г.
- Жилищна сграда на ул. Кошчелна №19, втората половина на XIX век, рег. № 3154 от 09.11.1987 г.
- Жилищна сграда на ул. Кошчелна №25, втората половина на XIX век, рег. № 3154 от 09.11.1987 г.
- Жилищна сграда на ул. Надлешна №1, началото на XX век, рег. № 3156 от 09.11.1987 г.
- Жилищна сграда на ул. Острудзка №12, 1913 г., рег. № 3157 от 09.11.1987 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((pl)) Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2016 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2016, с.147. (посетен на 30.04.2017 г.)
- ↑ ((pl)) Sulimierski, F. Bronisław Chlebowski, Władisław Walewski, Słownik geograficzny Królestva Polskiego i innych krajów słowiańskich, Tom I, Warszawa, Drukarnia „Wiek“. 1880, s. 437.
- ↑ Информация на сайта „Google.bg/maps“ (посетен на 05.05.2017 г.)
- ↑ Комтур или коментур е областен управител в държавата на Тевтонския орден.
- ↑ ((pl)) Информация на сайта „Milomlyn.pl“ (посетен на 07.05.2017 г.); ((pl)) Sulimierski, F. Bronisław Chlebowski, Władisław Walewski, Słownik geograficzny Królestva Polskiego i innych krajów słowiańskich, Tom I, Warszawa, Drukarnia „Wiek“. 1880, s. 437.
- ↑ ((de)) Amtsträger des Deutschen Ordens in Preußen und in den Kammerballeien des Reiches(oberste Gebietiger, Komture, Hauskomture, Kumpane, Vögte, Pfleger, Großschäffer), s. 102. (посетен на 07.05.2017 г.)
- ↑ ((pl)) Bank danych lokalnych (Główny Urząd Statystyczny) (посетен на 30.04.2017 г.); ((pl)) Sulimierski, F. Bronisław Chlebowski, Władisław Walewski, Słownik geograficzny Królestva Polskiego i innych krajów słowiańskich, Tom I, Warszawa, Drukarnia „Wiek“. 1880, s. 437.
- ↑ ((pl)) Narodowy Instytut Dziedzictwa: Rejestr zabytków nieruchomych – województwo warmińsko-mazurskie, s.174. (посетен на 30.04.2017 г.)
|
|