Милош Яковлев – Уикипедия

Милош Илиев Яковлев Арнаудов е български зограф от Македония.

Милош Яковлев е роден в мияшко реканско село Галичник. Преселва се в нервокопското село Каракьой. Женен е за Катерина, която може би е идентична с Катерина, дъщерята на Яков Бундовски от Галичник.^[1] Милош приема зографската фамилия на съпругата си. Заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“ в село Тополница в 1883 година.^[2] Предполага се, че Милош умира докато изписва църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново в 1892 година.^[3]

Обучава в зографския занаят и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница.^[1]

Най-ранната творба на Милош е изписването през 1873 и 1874 година на църквата „Свети Атанасий“ в мелнишкото село Бельово. В интерпретирането на религиозните сюжети в църквата „Свети Атанасий“ ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности.^[4] Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.^[5] Датираната във възпоменаталния надпис стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се смята, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.^[5]

Друго негово самостоятелно дело са стенописите на църквата „Свети Георги“ в Сапарева баня.^[1][6] Милош изписва наоса и притвора на храма с оригинални наивни стенописи, като работи свободно, без да се придържа към канона, подчертавайки идейната страна на изображенията. На северната стена е Свети Христофор с кучешка глава, а по парапета а балкона има осем жени и зографски надпис. Притворът е с нравоучителни сцени - на северната стена са Митарствата с 24 сцени, на източната е Страшният съд и сцени от житието на Свети Георги.^[7]

Съществуват преподложения, че Милош участва в изписването на църквата „Свети Георги“ в село Долна Сушица. Предполага се, че Милош изписва църквата в Сапарева баня след тази в Тополница. След това започва работа по църквата „Успение Богородично“ в село Ширбаново, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава частично изписана.^[8][6]

Милош работи в съдружие с резбаря Йосиф Петров и със сина му Илия Йосифов. Обучава и сина си Леонтий (Левчо), който след Балканската война се преселва в Дупница и работи там до смъртта си в 1914 година.^[9]

• Стенописи „Свети Георги“ в Сапарева баня
• 
  Зографският надпис
• 
  Свети Козма, Дамян и Пантелеймон
• 
  Светите Константин и Елена
• 
  Свети Харалампий
• 
  Свети Стилиан
• 
  Страшният съд
• 
  Детайл от Страшния съд
• 
  Митарствата на душата
• 
  Отиване при врачката
• 
  Сцени от житието на Свети Георги

Портал „Македония“