Мисловице – Уикипедия

Мисловице Mysłowice
Кметството
Мисловице 50.233333, 19.133333 Мисловице
Страна	Полша
Войводство	Силезко войводство
Окръг	Мисловице
Площ	65,62 km²
Надм. височина	249 – 330 m
Население	75 129 души (2014) 1145 души/km²
Кмет	Èдвард Ла̀сок
Основаване	XII век
Пощенски код	от 41 – 400 до 41 – 412
Телефонен код	(+48) 32
МПС код	SM
Официален сайт	www.myslowice.pl
Мисловице в Общомедия

Мисловѝце(на полски: Mysłowice; на словашки: Myslowicy; на чешки: Myslovice; на немски: Myslowitz) е град в южна Полша, Силезко войводство. Административно е обособен в самостоятелен градски окръг (повят) с площ 65,62 km².^[1]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът се намира в историческата област Горна Силезия, в Силезките възвишения и на реките Пжемша и Бриница. Той е част от Горносилезката метрополия и по-голямата Горносилезка конурбация. На запад граничи с главния град на агломерацията Катовице, на изток със Сосновец и Явожно, на юг с Берунско-Ленджински окръг.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Мисловице е един от най-старите градове в Горна Силезия. Първоначално разположен при сливането на реките Бяла и Черна Пжемша, той се намира на важния търговски път, свързващ Вроцлав с Краков. Най-ранните археологически данни за селището са от XII век, а първото му споменаване е от 1306 година. През 1360 година Мисловице вече е определяно като град.

През вековете градът попада на територията на различни държави. След създаването на Германската империя през 1871 година областта става известна като Ъгъл на тримата императори, тъй като е разположена при пресичането на границите между Германската, Австро-Унгарската и Руската империя. След Първата световна война и проведен през 1922 година плебисцит Мисловице с част от Горна Силезия е присъединен към възстановилата независимостта си Полша.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 75 129 души. Гъстотата е 1 145 души/km².^[1]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

• Аугуст Хлонд, духовник, примас на Полша в периода 1926 – 1948 г.

• 
  Църква „Св. Яцек Одровонж“
• 
  Музей на пожарната

п б р Окръзи в Силезко войводство, Полша Окръзи: Белски окръг • Бенджински окръг • Берунско-Ленджински окръг • Воджиславски окръг • Гливишки окръг • Заверченски окръг • Живешки окръг • Клобушки окръг • Люблинешки окръг • Миколовски окръг • Мишковски окръг • Пшчински окръг • Рачибожки окръг • Рибнишки окръг • Тарногорски окръг • Ченстоховски окръг • Чешински окръг Градски окръзи: Белско-Бяла • Битом • Гливице • Домброва Гурнича • Жори • Забже • Катовице • Мисловице • Пекари Шльонске • Рибник • Руда Шльонска • Сосновец • Тихи • Хожов • Ченстохова • Швентохловице • Шемяновице Шльонске • Явожно • Ястшембе-Здруй

п б р Градове в Силезко войводство - 71 Окръжни центрове : 32 Белско-Бяла  • Бенджин  • Берун  • Битом  • Воджислав Шльонски  • Гливице  • Домброва Гурнича  • Живец  • Жори  • Забже  • Заверче  • Катовице  • Клобуцк  • Люблинец  • Миколов  • Мисловице  • Мишков  • Рачибуж  • Пекари Шльонске  • Пшчина • Рибник • Руда Шльонска • Сосновец • Тарновске Гури • Тихи • Хожов • Ченстохова • Чешин • Швентохловице • Шемяновице Шльонске • Явожно • Ястшембе-Здруй Общински центрове : 39 Бляховня • Вилямовице • Висла • Вожники • Войковице • Жарки • Имелин • Калети • Кнуров • Кожеглови • Конецпол • Кужня Рачиборска • Кшановице • Кшепице • Лажиска Гурне • Лази • Ленджини • Мястечко Шльонске • Огродженец • Ожеше • Пилица • Писковице • Поремба • Пшув • Раджьонков • Радлин • Ридултови • Скочов • Славков • Сошницовице • Струмен • Тошек • Устрон • Челядж • Червьонка-Лешчини • Чеховице-Джеджице • Шевеж • Шчекочини • Шчирк